А, да, за мистерията! Какво ли стана с този глупав тест? Минах ли го или не? О… или всичко ми се е присънило? Идиотска работа. Разбира се, че тази глупава зала ми се присъни… или не? Винаги съм си мислел, че мога лесно да направя разлика между действителност и сън. В края на краищата, когато ми се присънваха другите светове знаех, че това е именно сън. А тук чувството е някак двуяко — от една страна, знаех, че спя, но от друга — почувствах, че всичко, което ми се случва в съня, е реалност. Глупости. На кого би му минало през ум да ме замъкне заедно с леглото незнайно къде, за да ме подложи на изпитание. Не ни ли стигат ежедневните мъки в класната стая?
Още не бях решил дали да ставам или да се поизлежавам малко, когато някой силно почука на вратата.
— Зак, готов ли си?
Кейтен? За какво съм му? О, да, той обеща да дойде с мен… Но стенния часовник показваше само шест часа сутринта, нещо твърде рано е дошъл за мен.
— Да, да, ей сега излизам! — отговорих бързо и буквално излетях от леглото.
— Хайде по-бързо, трябва да минем през библиотеката.
— Идвам!
За по-малко от минута облякох ливреята, грабнах чантата от пода и… се спрях нерешително. Така… сега трябва да изляза от стаята така, че Кейтен да не види кактусите. Как само са израснали. Добре би било да направя нещо за растежа им, но се опасявах, че нямам време.
Открехнах вратата на десетина сантиметра и бързо се измъкнах през процепа.
— Добро утро — изненадано ме поздрави Кейтен. — За какво беше това?
— Вратата лошо се отваря — бързо реагирах.
— Да се обадим ли да я ремонтират?
— Не! — почти извиках.
— Както искаш — Кейтен ми хвърли подозрителен поглед. — Добре ли си?
— Просто не си доспах — махнах с ръка. — А защо ще ходим в библиотеката?
— Трябва да получим някакви книги.
— Защо? — учудих се аз. — Мислех, че от Академията не може да се изнасят книги.
— Да — Кейтен щракна с пръсти — но сега вече може. Вчера господа Майсторите… ах, да, сега и аз съм Майстор. Просто вчера направихме малък наръчник със заклинания, които могат да ви бъдат полезни по време на практиката.
— Уау. И какви са тези заклинания?
Кейтен се вмъкна в телепорта, а аз, още несъбудил се, вървях зад него, без дори да се сетя за собствения си страх.
— Откъде да знам. Сега ще ги видим.
Под библиотеката на Академията имаше отделен един цял етаж. И целият този етаж беше пълен с книги, плакати, брошури, свитъци, и още дракон знае какво. Там беше и магическата печатарска машина, на която се отпечатваха новите учебници.
— Това е за нас — кимна Кейтен към две купчинки книги джобен формат.
— За всички от нашия факултет ли са?
— Разбира се. Вземай цялото това нещо, а аз ще се подпиша в дневника. Библиотекарят печата цяла нощ и предполагам, че сега спи, но процедурата трябва да се спазва. Всяка книга е под отчет, и една да изчезне, ще отговарям аз и този, в чийто ръце е поверена. Мен просто ще ме смъмрят, но вие ще бъдете подведени под най-строга отговорност, включително и изключване от Академията.
Аз почти изпуснах книгите на пода.
Кейтен се подписа в дневника и бодро изкомандва:
— А сега бегом на първия етаж. След петнадесет минути трябва да сме в Пограничните райони.
Бързичко.
Като по чудо успях да занеса двете купчини книги без да ги разпилея по земята. Но предполагам, че понякога ми помагаше магията на Кейтен. Във всеки случай, на първия етаж отидохме преди всички други. Надзорникът ме заведе в една малка стая с три телепорта, близо до които, седейки на стол, спокойно си дремеше момиче в синя ливрея на отличничка. Между другото, тя не беше нищо особено, милата, но пък от известно време блондинките изобщо не ми бяха по вкуса…
— О, чудесно, още никой не е дошъл — зарадва се Кейтен, а след това очите му попаднаха на спящото момиче. На лицето му се появи познатата усмивка и той неочаквано силно викна: — Аха! Спим на пост!
Бедното момиче скочи като опарена, събаряйки стола. Очите й бяха ужасени, а когато осъзна, че пред нея стои Майстор, от страх едва не падна на пода след стола.
Да, трябва много да ги юркат тези ученици. Младежът при Ромиус хвърчеше като луд, а това момиче гледаше Кейтен с такава преданост и молба в погледа, че чак беше отвратително.
— Хайде, слагай книгите на масата — каза ми Кейтен и заплаши момичето с пръст. — А ти повече не заспивай на работното място.
Осъзнавайки, че Кейтен очевидно няма да я накаже, тя бързо вдигна падналия стол, седна на него и се ококори към телепортите. Очевидно основната й работа беше да ги наблюдава…
— Слушай сега — обърна се към мен Кейтен — скоро през тази врата ще дойде целият първи курс на Огнения факултет. Ще влизат по един, ти ще следиш за това, и ще ги изпращаме през телепорта по петорки. Във вратата има специално заклинание, което определя дали едно лице има нещо, което не трябва да се изнася от Академията. По-специално, това се отнася до учебниците.