Излизайки на улицата, аз примижах на яркото слънце. Около мен бяха порутените и неугледни къщурки на „сребърния“ квартал. Странно, наистина ли съм отишъл толкова далеч, преследвайки Алиса?
Слънцето днес напичаше твърде силно, по-добре беше да сложа качулката.
Без да се колебая, аз попитах минувачите за пътя към Пазарната улица и се отправих към Прокълнатата къща. Почти се боях да си представя как изглежда сега… след всичко, което се случи в нея.
Все пак Крайдол беше удивителен град. Тази нощ стана такава… става ми страшно само като си помисля за тази касапница. А градът си живееше, все едно нищо не се е случило — хората се занимават с техните си работи, сякаш не е имало никакви пълчища от плъхове.
В главата ми ставаше дракон знае какво — мислите ми се движеха много бавно, а целият околен свят възприемах през някаква мъгла. Тялото ми беше сякаш от памук и трудно ми се подчиняваше. В същото време бях толкова отнесен, че дори не можех да обърна внимание на това и да се притесня.
Когато приближих Прокълнатата къща, не повярвах на очите си — улицата беше абсолютно чиста и, което беше още по-удивително, в двора отново имаше красива градина, дори по-хубава от предишната! Даже забитата в земята ограда беше на мястото си и беше боядисана с прясна боя.
— Е, браво — възхитих се аз.
Едва пристъпих към вратата и от къщата изскочи Чез.
— Зак! Къде беше?!
Той се хвърли върху мен и едва не ме събори на земята.
— Къде изчезна цяла нощ?
— Спокойно — помолих аз Чез, оправяйки качулката си. — Твърде съм уморен…
На виковете му дотичаха и останалите — братя Викерс, Даркин, Велхеор и дори Алиса.
— Търсихме те из целия град!
— А медальона? — попитах аз. — Можехте да ме намерите по него.
— Той е извън обхват — съобщи ми Невил. — Къде си го дянал?
Уф, пак съм го загубил по време на вчерашната битка. Макар че ако беше така, приятелите ми трябваше да го намерят някъде наблизо. Нима вампирът е взел медальона за спомен и е изчезнал от града, извън обсега на картата? Е, това би било чудесно — тогава бих могъл да дочакам момента, когато тази напаст ще се върне в града, и да отмъстя за неговия подарък. Между другото, а може би и очилата „Пелена“ ми е откраднал, подлеца?
— Дракон да го вземе — махнах с ръка. — Хайде да влезем в къщата…
По пътя Чез успя да ми разкаже как са ме търсили из целия град до сутринта. Невил ме разпитваше да разбере къде съм се загубил, но малко вяло — явно повече го вълнуваше новодошлия друид, или по-скоро връзката му с Мелисия. Алиса и Велхеор предпочитаха да мълчат. За Алиса ясно, тя изобщо не искаше да говори с мен, но Велхеор… той ме гледаше много странно. Оценяващо и подозрително.
— Мога ли да взема един душ и после ще говорим за всичко? — помолих аз. — Че главата ми съвсем отказва…
С известно нежелание приятелите ми ме пуснаха, позволявайки ми да отдъхна малко и да дойда на себе си.
Под душа ме очакваше нова изненада. Много неприятна! Вампирът беше ми откраднал не само медальона и очилата, но също справочника със заклинания и… и дневника на лудия Майстор! Тях не бих могъл да ги загубя, те бяха в затворен джоб, от който нищо не може да падне физически! Дракон да го вземе… всъщност не, ще мина без помощ и сам ще се справя с него. Ще го намеря и ще го разкъсам на парчета!
Стоейки под горещите струи вода, аз с огромно удоволствие и подробно си представях какво ще направя с вампира. Цялото ми същество просто кипеше от ярост. И дори рязката смяна на водата от гореща на ледена не можа да охлади моя плам.
Бързо изскочих от банята и облякох чиста ливрея.
Така, спокойно. Защо да хабя нерви за някакъв си жалък зъбат крадец?
Погледнах в огледалото, канейки се да се среша порасналата си коса, и онемях. На врата ми отчетливо се открояваха две червени точки. Не стига, че този сеонец окраде всичките си ценности, но и ме е ухапал! Зъбат изрод! Ето защо ми беше неуютно под слънчевите лъчи…
Краката ми изведнъж се подкосиха и аз бавно се отпуснах на пода. Впрочем, аз не бях някоя надута дама, че да припадна от шока. Просто… лека слабост в краката…
Идвайки на себе си, аз станах и тръгнах обратно към стаята. Сега не исках абсолютно нищо…
— Хей, Зак, как е самочувствието?
Вампирът изскочи иззад ъгъла така внезапно, сакаш специално искаше да ме изплаши. Но нямаше успех — в сегашното си състояние реагирах на заобикалящото ме твърде бавно, за да се изплаша.