— Аха.
Престорих се, че всичко разбирам.
— Ако вратата не пуска някой да премине, то нека той да извади всичко от чантата и джобовете си. Ако и това не помогне, то той или тя ще трябва… — Кейтен изведнъж се засмя, — да се съблече.
— Хей — попитах аз, — а възможно ли е да се контролира това нещо по някакъв начин?
Момичето ми хвърли пълен с презрение поглед, но аз се престорих, че не го разбирам.
— Зак — заплашително ми размаха пръст Кейтен, — погледни ме. Знам, че си любител на експериментите…
Да продължим интересния разговор не ни позволи появилият се на прага Шинесимус.
— Така, доведох дребната риба — съобщи той. — Ах, ето къде си, Закари, а ние те търсим. Трябваше да ни предупредиш, че ще помагаш на Майстор Кейтен.
— Не успях.
Честността е най-добрата политика. Основното нещо сега беше да не припомням на Шинс за изгубената битка. Въпреки че е много малко вероятно дори за миг да забрави за този злощастен факт…
— Между другото, Закари, бих искал да поговоря с теб за последната битка. Не, не сега, разбира се, но възможно най-скоро…
Надявам се, че такава възможност скоро няма да се появи. Ако не се лъжа, той искаше от нас да спечелим… Страхувам се, че след разговора с него ще трябва известно време да се възстановявам при друидите.
— И така, дами и господа…
Първо дребни риби, а сега пък нарича учениците господа? Забавно чувство за хумор има нашия декан.
— … влизайте по един през тази врата и помнете, че да се изнасят от Академията книги и предмети, с изключение на ливреите и нещата, с които дойдохте тук, е забранено.
Първи, разбира се, мина Чез.
— О, Зак, ето те къде си — зарадва се той и спокойно влезе в стаята.
Я виж, моят неуморен приятел не носи нищо незаконно. Странно.
— Видя ли какво се случва в твоята…
— Видях — изсъсках аз. — Тихо!
— И… Ами, добре — Чез се плесна по челото. — Грешката е моя.
— Не трябваше да минаваш първи — усмихнах се на приятеля си. — Заминаването е по петорки, така че ще трябва да изчакаш докато свърша.
— Може да отида да поспя още малко — дрезгаво промърмори Чез. — Добре, ще ида да потърся Наив. Може да реши да открадне няколко книги, знаеш колко обича да чете.
О, да, знаех. За цялото време на обучение Наив не прочете нито един учебник — всичко, което трябваше да прочете, брат му му го обясняваше. За сметка на това художествената литература нашето огнено момче поглъщаше по една на ден, и то предимно любовни романи.
Следващият през вратата беше високомерния Триз. Това момче никога не съм го харесвал, той се отнасяше с всички прекалено арогантно, а като знам, че всъщност аз съм с много по-благороден произход от неговия… ами, и той не ме обича повече, отколкото аз него.
Опита се да влезе през вратата, но тя не го пусна.
— Какъв е проблемът? — високомерно попита Триз.
— Благоволи да изпразниш чантата си от забранените неща — казах злорадо.
— Никерс, веднага ме пусни или ще се оплача от теб…
— На кого, интересно, ще се оплачеш? — поинтересувах се аз. — На декана? Ето го стои до телепортите. Само че за да стигнеш до него, ще трябва да изпразниш чантата си.
— Простак — гнусливо процеди през зъби Триз.
Демонстративно погледнах през нахалника и извиках:
— Следващият!
— Дракон да те вземе — изруга Триз и хвърли чантата близо до входа.
Сега той успя спокойно да мине през вратата. Чудя се какво ли е искал да открадне от Академията? Дали учебник? Най-вероятно. Въпреки факта, че Триз си е измет, той правеше заклинания много по-добре от мнозина, а по време на обучението напредна много.
Механизмът беше следния — първо аз пропусках петимата ученици, след това те отиваха при Кейтен да получат поименните си наръчници със заклинания. Майсторът накратко обясняваше на всеки един от тях с коя част от тялото си отговаря за наръчника, както и какво ще стане с него, ако случайно или не загуби това ръководство. Отделно уточняваше, че ученикът и книжката са свързани с много сложно заклинание и ако бъдат разделени на разстояние повече от сто метра, един от тях ще изгори. Най-вероятно това, разбира се, ще бъде книгата, но кой знае…
Аз така и не разбрах шегува ли се Кейтен или говори сериозно. А ако откраднат книгата? Ще изгорят човек само за това, че не е опазил някакъв си справочник по магии? Но кой ги знае, тези Майстори…