— Тоест те ползват ножове, за да си получат кръвта? Срязват гърлото и после старателно събират всичката кръв в буркан? — уточни Кейтен.
Полицай Девлин мълчаливо кимна.
— И избърсват кръвта с тампон? — включих се аз.
— Всичко се случва — неопределено отговори полицая.
Ние с Кейтен си разменихме погледи — очевидно нашия офицер не беше склонен да разследва този случай. Защо ли?
— Вие се оправяйте тук, аз отивам в мазето да приключа с виното — каза ни Гръм. — Ако ви потрябвам — викайте.
Пред учудените ни погледи собственикът на ресторанта ловко се плъзна под бара.
Междувременно Кейтен гледаше не по-малко изненадано офицер Девлин.
— Къде отиде той? Мислех, че ще вземеш показанията му. Как се е случило това…
— Има ли смисъл? — полицай Девлин сви рамене. — Аз и сам мога да ви кажа какво се е случило тук. В един прекрасен момент Гръм е влязъл в кухнята и е видях трупа на готвача. Никой нищо не е чул, никой нищо не е видял… както обикновено.
Чез остави Алиса и се приближи към мен.
— Хубав град — прошепна той.
— Да, и стражите са добри. Веднага се вижда, че са професионалисти — съгласих се аз.
Докато Кейтен и Девлин си играеха на погледи, а ние с Чез откровено се шегувахме, осъзнавайки глупостта на ситуацията, Алиса най-накрая се раздвижи.
— Какво стана? — изненадано попита тя и колебливо се надигна от стола.
— Някой от нас припадна — отговори Чез. — Чудя се кой ли може да бъде…
— Никога през живота си не съм припадала — втрещи се Алиса. — Толкова е странно…
— Всяко нещо си има първи път — съчувствено каза Девлин. — Сега ви каня на закуска.
— А трупа? — хорово попитахме ние.
— Какво трупа? Никъде няма да избяга — засмя се офицер Девлин. — После ще отскоча до управлението и ще изпратя няколко човека да го приберат.
— Значи, всичко е решено? — уточни Кейтен и в очите му проблясна хитра искра. Майстора явно премисли. — Да допуснем, че наистина убийството е дело на нисш вампир. Какво ще правите след това?
— О, нищо — сви рамене Девлин. — Как да разберем кой от тях го е направил? Най-вероятно убиеца ще ни го предадат неговите хора.
— А ако не го предадат? — попита с интерес Чез.
— Драконите да ги вземат — сложи точна офицер Девлин.
Алиса и Чез си прошепнаха нещо и накрая заявиха в хор:
— Ние тук няма да закусваме.
— Аз нали вече казах, че няма да закусваме тук — изненада се офицер Девлин. — Ще отидем в съседното заведение, там не е толкова хубаво, но все пак има жива музика и още по-важното — жив готвач.
Полицаят така се увлече, че се опита да хване Алиса под ръка и да я изведе от заведението.
Докато Девлин разтриваше усуканата си ръка, а Чез успокояваше Алиса, ние с Кейтен се върнахме в кухнята.
— Знаеш ли, при тях всичко е така добре отработено, че преспокойно можем да си почиваме в продължение на два месеца — казах на Кейтен. — Сам помисли, какво можем да правим тук?
— Какво можем да правим тук ли? — повтори Кейтен. — Ще ти кажа какво. Дай ми за момент своя наръчник.
— Да не изгори? — попитах неспокойно, подавайки му наръчника със заклинания.
— При мен няма да изгори — уверено заяви Майстора. — Така че… да видим. Виж как грамотно са направени главите…
Аз погледнах през рамото на Кейтен в отворената книга: „Глава 1. Защитни магии“, „Глава 2. Призоваващи магии“…
— Ето това, което ни трябва — зарадва се Кейтен и отвори в самия край на книгата.
„Глава 10. Некромантия.“
— Какво сега, ще съживиш трупа и ще го попиташ кой го е убил? — бях изумен. — Това не е ли забранено?
— Съживяването на мъртвите е магия от висш порядък, а тук са събрани само няколко от най-простите заклинания — поклати глава Майсторът. — А непрофесионалист няма да успее с некромантията. Дори аз не съм сигурен, че ще успея. Тук е важна и предразположеността…
— Защо тогава са я включили в справочника?
— За всеки случай.
Логично.
Кейтен намери търсеното заклинание и бързо забърбори нещо под носа си.
Странно, много странно. А аз си мислех, че създаваме магии основно чрез сплитане на енергийни потоци.
Чувайки гласа на Кейтен, в кухнята дойдоха Чез и Девлин. Алиса остана на пътеката, все още не се осмеляваше да се доближи до трупа.
— Не, не се получава — след минута каза Кейтен, избърсвайки потта от челото си. — Очевидно няма да мога.