— Искам курабийка — отсече Ра.
— Каква курабийка?
— Улулицийска.
Тук съм, за да ви заявя: тази улулицийска курабийка вероятно спаси Вселената, каквато я познаваме.
Апоп отстъпи назад, явно объркан от думи, още по-хаотични и от самия него. И точно в този миг беше нападнат от Главния лектор Мишел Дежарден.
Той, изглежда, само се беше преструвал на мъртъв или пък се беше окопитил бързо. Изправи се и се нахвърли на Апоп, като го изтика с все сила към огнения престол.
Меншиков се разпищя с предишния си пресипнал глас. Засъска пара — точно като вода върху скара. Дрехата на Дежарден се подпали. Ра се затътри в другия край на лодката и замахна с гегата във въздуха, сякаш така лошите щяха да се разотидат.
Станах с усилие, но пак имах чувството, че мъкна тежък товар. Меншиков и Дежарден започнаха да се боричкат пред престола. Точно това бях видял в Залата на епохите: първия миг от нова епоха.
Знаех, че трябва да помогна, но тръгнах с неустойчива крачка по плажа, за да се опитам да намеря мястото, където бях видял за последен път Сейди. Паднах на колене и се заех да копая.
Дежарден и Меншиков продължаваха да се бият и да сноват напред-назад, като крещяха вълшебни думи. Погледнах през рамо и видях облак йероглифи и червена светлина, които се въртяха около тях, понеже Главният лектор призоваваше Маат, а Апоп със същата бързина разваляше с Хаоса магиите му. Колкото до всемогъщия бог на Слънцето Ра, той се беше добрал някак до кърмата на лодката и се беше спотаил зад румпела.
Продължих да копая.
— Сейди — прошепнах. — Излизай. Къде си?
„Мисли!“, наредих си.
Затворих очи. Започнах да мисля за сестра си, за всичките ни общи спомени от Коледа насам. Години наред бяхме живели разделени, но през последните три месеца се бях сближил с нея повече, отколкото с когото и да било на този свят. Щом тя се беше досетила как е тайното ми име, докато бях в безсъзнание, и аз със сигурност можех да я намеря в някаква си купчина пясък.
Прехвърлих се на метър-два вляво и пак се заех да копая. Само след миг одрасках Сейди по носа. Тя простена, което означаваше ако не друго, то поне, че е жива. Изчистих лицето й от пясъка и сестра ми се закашля. После вдигна ръце и аз я издърпах. Олекна ми така, че за малко да се разридая, но не го направих — така де, мъж ли съм аз, или ревла?
/_Млъквай, Сейди, тази част я разказвам аз._/
Апоп и Дежарден продължаваха да се движат по лодката на Слънцето и да се бият.
Дежарден извика:
— Heh-sieh.
Между тях запламтя йероглиф:
Апоп отхвърча от лодката така, сякаш движещ се влак го е издърпал с кука. Прелетя над нас и се приземи върху пясъка на около дванайсет метра.
— Каква прелест! — прошепна зашеметена сестра ми. — Йероглифът за „Връщай се!“.
Дежарден се олюля, както стоеше на лодката. Дрехата му още тлееше, той обаче извади от ръкава си керамична статуетка — червена змия, по която бяха издълбани йероглифи.
Сейди ахна.
— Shabti за Апоп? Направиш ли такъв, те наказват със смърт.
Разбирах защо. Изображенията притежаваха мощ. В неподходящи ръце можеха да вдъхнат сила на човека, по чийто образ бяха направени, и дори да го призоват и не беше никак безопасно да си играеш със статуетка на Апоп. В същото време обаче не можеш да направиш без нея някои магии…
— Проклятие — казах аз. — Той се опитва да заличи Апоп от лицето на земята…
— Няма как да го направи! — възрази сестра ми. — Ще бъде унищожен!
Дежарден започна да повтаря напевно нещо. Във въздуха около него като защитен конус се завъртяха и засияха йероглифи. Сейди се опита да се изправи, но и тя не бе в по-добра форма от мен.
Апоп седна. Лицето му беше същински кошмар — изгорено от огнения престол, то приличаше на недопечено хлебче за хамбургер, което някой е изпуснал в пясъка. /_Сейди твърди, че съм прекалил. Е, съжалявам. Но е точно._/
Той видя статуетката в ръцете на Главния лектор и ревна:
— Да не си полудял, Мишел? Не можеш да ме унищожиш с проклятие.
— Апоп — продължи да напява Главният лектор, — назовавам те Повелител на Хаоса, Змей в мрака, Страшилището на Дванайсетте дома, Омразния…
— Престани! — кресна Апоп. — Никой не може да ме спре.
Той блъвна към Главния лектор огнена струя, но енергията само се вля в защитния конус и се превърна в йероглифа за „жега“. Дежарден залитна напред — състаряваше се направо пред очите ни, сгърбваше се и губеше мощ, гласът му обаче си остана силен.