Единствен богът на познанието Тот не се беше издокарал с официални дрехи. Беше по обичайните дънки и покритата с драскулки лабораторна престилка. Взря се в мен със странните си калейдоскопични очи и аз останах с впечатлението, че само той в залата ме съжалява, задето съм се оказала в такова положение.
Напред излезе Изида. Дългата й черна коса беше сплетена на плитки. Зад нея трепкаха крилете й във всички цветове на дъгата. Тя ми се поклони най-тържествено, аз обаче усетих как откъм нея ме лъхват вълни студ.
Хор се обърна към събралите се богове. Забелязах, че вече не носи короната на фараон.
— Вижте кой е тук! — каза той на множеството. — Картър и Сейди Кейн, които вдигнаха от сън нашия цар! Нека няма съмнения: врагът ни Апоп се е въздигнал. Трябва да се сплотим зад Ра.
Ра промърмори насън:
— Риба, курабийка, улулица!
Сетне продължи да си хърка. Хор се прокашля.
— Заклевам се във вярност! Очаквам от всички вас да направите същото. Ще защитавам лодката на Ра, когато нощес тръгнем да прекосяваме Дуат. Всички вие трябва да се редувате и да изпълнявате това задължение, защото богът на Слънцето не е… не се е възстановил напълно! — Каза го така, сякаш изобщо не беше убеден, че това някога ще се случи. — Все ще намерим начин да разгромим Апоп! — продължи Хор. — А сега да ознаменуваме завръщането на Ра! Прегръщам като брат Картър Кейн.
Засвири музика, която прокънтя по коридорите. Ра, който продължаваше да седи върху своя престол на лодката, се събуди и започна да ръкопляска. Ухили се, когато около него започнаха да се въртят боговете — някои с вид на хора, други разпадащи се на рехави облаци, струи огън или снопове светлина.
Изида ме хвана за ръцете.
— Дано знаеш какво правиш, Сейди — каза тя с леден глас. — Най-заклетият ни враг се въздига, а ти свали от престола моя син и провъзгласи за наш водач един изкуфял бог.
— Нека опитаме — отвърнах аз, въпреки че краката ми се подкосиха.
Хор хвана Картър за раменете. Думите му не бяха по-приятелски.
— Аз, Картър, съм твой съюзник — увери го той. — Ще ти преотстъпвам от силата си, когато поискаш. В Дома на живота ти ще съживиш моя път и ние ще се бием рамо до рамо, за да унищожим Змея. Но нека бъдем наясно: заради теб изгубих престола. Ако заради твоя избор бъдем въвлечени във война, се заклевам, че последното, което ще направя, преди Апоп да ме погълне, е да те смачкам като гнида. А ако случайно победим в тази война без помощта на Ра, ако си ме опозорил за нищо, се заклевам, че смъртта на Клеопатра и проклятието, тегнещо над Ехнатон, да изглеждат шега в сравнение с гнева, който ще се стовари за вечни времена върху теб и семейството ти. Разбра ли?
Чест му прави на Картър, че издържа на погледа му.
— Ти си върши своята работа — рече брат ми.
Хор се засмя за пред публиката така, сякаш двамата с брат ми бяха разменили хубава шега.
— А сега върви, Картър. Виж какво ни е струвала победата ти. Да се надяваме, че не всички твои съюзници са били сполетени от същата участ.
Той ни обърна гръб и се включи в празника. Изида ми се усмихна за последно и се превърна в искряща дъга.
Баст стоеше до мен и не казваше нищо, но изглеждаше така, сякаш й идеше да издере Хор и да го направи на парченца.
Анубис сякаш беше притеснен.
— Извинявай, Сейди. Понякога боговете са…
— Неблагодарни ли? — попитах аз. — Вбесяващи?
Лицето му пламна. Сигурно реши, че говоря за него.
— Понякога проумяваме бавно кое е важното — каза той накрая. — И се иска време, за да оценим новото, онова, което може да ни промени към по-добро.
Той впери в мен топлите си очи, а аз само дето не се разтопих.
— Не е зле да тръгваме — прекъсна ме Бас. — Още една спирка, ако нямаш нищо против.
— Цената на победата — спомни си Картър. — Бес ли? Той жив ли е?
Баст въздъхна.
— Труден въпрос. Насам.
Последното място, което исках да виждам отново, бяха Слънчевите селения.
В старческия дом не се беше променило почти нищо. Обновената слънчева светлина не бе помогнала на грохналите богове. Те пак си тикаха стойките на колелца с физиологичния разтвор, блъскаха се в стените, пееха отколешни химни и търсеха безуспешно храмове, които отдавна не съществуваха.
Към тях се беше присъединил нов пациент. Бес седеше по болничен халат на ракитов стол и гледаше вторачено през прозореца Огненото езеро.