Това звучеше толкова добре, толкова прекрасно и толкова невъзможно.
— Как можеш да обещаеш такова нещо?
Погледът му се плъзна към снимката на Анубис, после обратно към мен.
— Просто се постарай да не се тревожиш за мен. Трябва да насочим всичките си сили към разгромяването на Апоп.
— Някаква идея как?
Той показа с ръка масичката, където беше оставен очуканият ми стар касетофон, баба и дядо ми го бяха подарили преди цяла вечност.
— Разкажи на хората какво всъщност се е случило — подкани Уолт. — Не допускай Сара Джейкъби и другите да разпространяват лъжи за семейството ти. Дойдох в Бруклин, защото получих вест от теб — записа за Червената пирамида, амулета djed. Поискахте помощ и ние откликнахме. Време е отново да помолите за помощ.
— Но първия път с колко магьосници се свързахме… с двайсет?
— Ей, нощес се справихме доста добре — заяви Уолт и задържа погледа ми. Помислих си, че ще ме целуне, но и двамата се поколебахме заради нещо, заради усещането, че от това положението щеше да стане по-несигурно, по-крехко. — Разпрати втори запис, Сейди. Просто кажи истината. Когато говориш… — Той сви рамене, а после стана да си ходи. — Е, трудно е човек да не ти обърне внимание.
Малко след като той излезе, дойде Картър с книга под мишница. Завари ме да слушам тъжната си музика и да гледам вторачено касетофона върху тоалетката.
— Този, който излезе от стаята ти, Уолт ли беше? — попита той. В гласа му се прокрадна закрилническа нотка. — Какво става?
— О, нищо…
Погледът ми падна върху книгата, която той носеше. Беше опърпан стар учебник и аз се запитах дали Картър няма да ми даде домашно. Но корицата ми се стори много позната: рисунката на диамант, пъстроцветните лъскави букви.
— Какво е това?
Картър седна до мен. Подаде ми притеснен книгата.
— Това е, хм… не е красива огърлица. И дори вълшебен нож. Но нали ти казах, имам подарък за рождения ти ден. Ето го…
Прокарах пръсти по заглавието: „Научен преглед за първокурсници. Дванайсето издание“. После отворих книгата. Откъм вътрешната страна на корицата с красив почерк беше написано едно име: Рюби Кейн.
Беше учебникът на мама от колежа — същият, от който навремето ни четеше, преди да заспим. Съвсем същият екземпляр.
Примигах, за да не се разплача.
— Ама как…
— Библиотечните shabti — обясни брат ми. — Те могат да ти намерят всяка книга. Знам, че… знам, че подаръкът не е от най-хубавите. Не ми струва нищо, не съм го направил сам, но…
— Млъквай, глупчо такъв. — Притиснах го до себе си. — Страхотен подарък за рождения ми ден. А ти си страхотен брат.
/_И така, Картър. Записано е за вечни времена. Само не си вири носа. Казах го в миг на слабост._/
Започнахме да разлистваме учебника и се усмихнахме на мустаците, които брат ми беше нарисувал с пастел върху портрета на Исак Нютон до старовремските скици на Слънчевата система. Намерихме старо петно от храна, вероятно от ябълковия ми сос. Страшно го обичах. Прокарахме ръце по бележките с красивия почерк на мама отстрани по полето.
Докато държах учебника, се почувствах по-близка с мама и бях изумена колко се е постарал Картър. Бях научила тайното му име и предполагах, че знам всичко за него, а се оказа, че той още има с какво да ме изненада.
— Та… за Уолт… — попита той. — Какво става?
Затворих без желание „Научен преглед“. Да, да, това вероятно е единственият път в живота ми, когато затварям учебник без желание. Станах и го оставих на тоалетката. После взех стария си касетофон.
— Сега ни чака работа — казах на Картър.
Метнах му микрофона.
И така, сега вече знаете какво всъщност се случи по време на Равноденствието, как е починал предишният Главен лектор и как Еймъс е заел мястото му. Дежарден жертва живота си, за да спечели време за нас, но Апоп бързо се измъква от Бездната. Ако ни провърви, разполагаме може би с няколко седмици. Ако ли не, с дни.
Еймъс се опитва да се наложи като водач на Дома на живота, но няма да бъде лесно. Някои номове са се разбунтували. Мнозина смятат, че семейство Кейн е превзело насила властта.
Разпращаме този запис, за да изясним нещата.
Засега не разполагаме с всички отговори. Не знаем кога и как ще удари Апоп. Не знаем как да излекуваме Ра, Бес и дори Уолт. Не знаем каква роля ще изиграе Зия и дали можем да разчитаме на помощта на боговете. И най-важното, аз се разкъсвам между две изумителни момчета: едното умира, а другото е бог на Смъртта. Ама че избор, нали?