Еймъс сбърчи чело.
— Не е изключено, но онова, което ме притеснява, е, че Дежарден ще се съгласи на такъв безразсъден ход. Истинският враг е Апоп и той го знае. Би трябвало да осъзнава, че има нужда от възможно най-голяма помощ. В противен случай… — Той не се доизказа. Каквото и да си мислеше, то очевидно го тревожеше много. — При всички положения, ако реши да ни вземе на мушка, Дежарден ще обмисли най-внимателно всичко. Знае, че къщата няма да падне лесно. Не може да си позволи кланът Кейн да му мъти отново водата. Ще проучи внимателно всичко, ще претегли възможностите, ще сплоти силите си. Ще му бъдат необходими няколко дни, време, което би трябвало да използва, за да спре Апоп.
Уолт вдигна показалец. И аз не знам на какво се дължи, но той умее да привлича вниманието на всички, когато реши да говори. Дори Хуфу вдигна очи от желираните лакомства.
— Ако все пак ни нападне, Дежарден ще бъде добре подготвен, с магьосници, далеч по-опитни от нас — рече Уолт. — Може ли да преодолее защитата ни?
Еймъс погледна плъзгащата се стъклена врата — вероятно си беше спомнил последния път, когато бяха преодолели защитата ни. Последиците не бяха от най-приятните.
— Трябва да се постараем да не се стига дотам — каза той. — Дежарден знае какво се опитваме да направим, а ние разполагаме само с пет дни… всъщност вече само с четири. Според видението на Сейди Дежарден е наясно с плана ни и ще се постарае да го осуети, воден от погрешното убеждение, че работим за силите на Хаоса. Но ако успеем, вече ще разполагаме с мощ, с която да го принудим да премине в отстъпление.
Клио вдигна ръка.
— Хм… Ние не знаем плана. Четири дни за какво?
Еймъс махна с ръка към Картър — приканваше го да обясни. Аз нямах нищо против да си мълча. Да ви призная, смятах плана за малко налудничав.
Брат ми изправи гръб на стола. Не мога да не му го призная — от няколко месеца бележеше напредък и приличаше все повече на нормален тийнейджър. След шестте години, в които беше учил само вкъщи и бе пътувал много с татко, Картър се обличаше под всякаква критика, точно като младо шефче: със снежнобели ризи и официален панталон. Сега ако не друго, поне се беше научил да носи дънки, тениски и от време на време суичър. Беше си пуснал коса, която сега бе къдрава и разрошена… и изглеждаше много по-добре. Ако продължаваше в този дух, нищо чудно някой ден да си хванеше и гадже.
/_Моля? Стига си ме ръгал. Това беше комплимент._/
— Ще вдигнем от сън бог Ра — заяви брат ми, сякаш беше много лесно — като да си вземеш нещо за ядене от хладилника.
Учениците се спогледаха. Картър не се славеше с чувство за хумор, но те вероятно се питаха дали не се шегува.
— За бога на Слънцето ли говориш? — попита Феликс. — За някогашния цар на боговете?
Брат ми кимна.
— Всички знаете историята. Преди хилядолетия Ра изкуфял и се оттеглил в заслужен отдих на небето, поверявайки властта на Озирис. После Сет го смъкнал от престола. След това пък Хор разгромил Сет и станал фараон. Сетне…
Прокашлях се.
— Кратката версия, ако обичаш.
Картър ме погледна сърдито.
— Важното в случая е, че Ра е бил първият и най-могъщ цар на боговете. Смятаме, че още е жив. Просто спи някъде в дълбините на Дуат. Ако успеем да го събудим…
— Но щом се е оттеглил, защото е бил изкуфял, това не означава ли, че сега е наистина много изкуфял? — попита Уолт.
Бях попитала същото, когато брат ми сподели за пръв път какво му е хрумнало. Само това оставаше — всемогъщият бог да не си помни и името даже, да мирише на старец и да се лигави насън. И как изобщо едно безсмъртно същество можеше да изкуфее? Никой не ми беше дал задоволителен отговор.
Еймъс и Картър погледнаха Баст, което си беше логично, защото от египетските богове присъстваше само тя.
Баст се свъси на недоядената котешка консерва.
— Ра е бог на Слънцето. Едно време остаряваше заедно с деня, после всяка нощ минаваше с лодката си през Дуат и всяка сутрин се прераждаше заедно със Слънцето.
— Но Слънцето не се преражда — вметнах аз. — Земята просто се върти…
— Сейди! — предупреди ме Баст.
Добре де, добре. И митовете, и науката казваха истината — просто видяна от различен ъгъл, и така нататък. Бях чувала тази лекция стотици пъти, не ми се слушаше още веднъж.
Баст посочи свитъка, който бях оставила при чашата с чая.
— Когато Ра престана да пътува нощем, цикълът беше нарушен и Ра се озова във вечен здрач… поне така смятаме ние. Явно е искал да потъне в сън и да не се буди повече. Но ако успеете да го издирите в Дуат — и това „ако“ е много голямо, — е възможно той да бъде върнат и съживен с правилната магия. В Книгата на Ра е описано как се прави. Жреците на Ра са я създали в дълбока древност и за да остане тя в тайна, са я разделили на три части, които да се използват само ако наближи краят на света.