— С… свитъкът — успя да изрече Клио, — каза, че има още две части, така ли?
Взех папируса. На дневна светлина изглеждаше по-крехък — беше пожълтял и ронлив — аха, и ще се разпадне. Пръстите ми потрепериха. Усетих как като електрически ток с ниско напрежение в него тече магия. Неудържимо ми се прииска да го отворя.
Започнах да разгръщам цилиндъра. Картър застана нащрек. Еймъс каза:
— Сейди…
Безспорно очакваха Бруклин да пламне отново, но не се случи нищо. Разгърнах свитъка и видях, че на него пише нещо на патагонски — не с йероглифи и на език, който не можех да разпозная. В края папирусът не беше равен, сякаш беше откъснат.
— Предполагам, че парчетата пасват едно към друго — рекох. — Ще успеем да го разчетем само след като съединим трите части.
Картър явно се възхити. Но да ви призная, и аз разбирам от едно-друго. По време на последното ни премеждие разчетох свитък как да прогоня Сет и той беше подействал горе-долу както трябва.
Хуфу вдигна очи от „Джел-О“.
— А!
После сложи върху масата три слузести зрънца грозде.
— Именно — съгласи се Баст. — Както казва и Хуфу, трите части на книгата съответстват на трите проявления на Ра: сутрешно, обедно и нощно. Този свитък тук е заклинанието на Хнум. Трябва да намерите и другите два.
Не знам как Хуфу успя да вмести всичко това в едно-едничко сумтене, но ми се прииска всичките ми учители да са песоглавци. За някаква си седмица щях да завърша и прогимназия, и гимназия.
— Ако се вярва на видението ми от нощес — казах аз, — няма да бъде лесно да намерим другите две зрънца… двата свитъка, де.
Еймъс кимна.
— Първата част е била изгубена преди цяла вечност. Средната е в ръцете на Дома на живота. Местена е многократно, но винаги е пазена много строго. Според мен от видението ти излиза, че сега свитъкът е у Владимир Меншиков.
— Сладоледаджията — предположих аз. — Кой всъщност е той?
Еймъс проследи с поглед нещо на масата — вероятно защитен йероглиф.
— Третият по могъщество магьосник в света. Освен това е сред най-убедените привърженици на Дежарден. Оглавява Осемнайсети ном в Русия.
Баст изсъска. Нали беше котка, получаваше й се добре.
— Влад Задъхания. Има лоша слава.
Спомних си обезобразените очи и пресипналия глас.
— Какво е станало с лицето му?
Баст понечи да отговори, но Еймъс я прекъсна.
— Просто знайте, че Влад е доста опасен — предупреди той. — Най-големият му талант е да затваря устата на непокорните магьосници.
— Искаш да кажеш, че е убиец ли? — попитах го. — Страхотно, няма що. И преди малко Дежарден му позволи да подгони мен и Картър, в случай че напуснем Бруклин.
— А ще се наложи да го направите, ако искате да издирите другите части от Книгата на Ра — предупреди Баст. — Разполагате само с четири дни.
— Да, май го спомена — промърморих. — Нали ще дойдеш с нас?
Баст сведе очи към котешката си закуска.
— Сейди… — пророни натъжена. — Ние с Картър вече го обсъдихме и… хм, някой трябва да провери затвора на Апоп. Трябва да сме наясно какво точно става, дали той е на път да избяга и дали има начин да го спрем. Можем да го направим само на място.
Направо не повярвах на ушите си.
— Нима ще се върнеш там? След всичко, което майка и татко направиха, за да те пуснат на свобода?
— Само ще се доближа отвън до затвора — обеща тя. — Ще внимавам. Все пак съм същество, което умее да се промъква. Пък и само аз знам как да намеря килията — за обикновените хора тази част на Дуат е смъртоносна. Длъжна съм… да го направя.
Гласът й трепереше. Веднъж Баст ми беше казвала, че котките не са от най-храбрите същества, а на мен ми се струваше, че се иска доста голяма смелост, за да се върнеш в тъмницата, където си бил затворен.
— Няма да ви оставям без защита — обеща тя. — Имам… един приятел. До утре би трябвало да пристигне от Дуат. Помолих го да те намери и да те закриля.
— Приятел ли? — повторих.
Баст се смръщи.
— Е… в известен смисъл.
Не звучеше насърчително.
Погледнах дрехите си като за навън. В устата ми загорча. Ние с Картър трябваше да тръгнем да издирваме Книгата и беше малко вероятно да се върнем живи. Още една отговорност върху плещите ми, още едно неразумно искане да жертвам живота си в името на всеобщото благо. Честит ми рожден ден.