— Ами не…
— Възможно ли е да е говорел за друго?
— Не, сигурен съм. Говореше за Зия.
Опитах да се сдържа и да не казвам нищо. Наистина. Но темата за Зия Рашид беше обсебила нездравословно брат ми.
— Не че искам да те нараня, Картър — подхванах аз, — но от няколко месеца виждаш навсякъде знаци от Зия. Преди половин месец реши, че те вика на помощ с картофеното пюре.
— Наистина имаше там едно „З“! Издълбано направо върху пюрето.
Вдигнах ръце.
— Добре, добре. А сънят ти от нощес?
В раменете му се появи напрежение.
— В смисъл?
— О, я стига. На закуска каза, че по време на равноденствието Апоп щял да избяга от своя затвор. Говореше така, сякаш е повече от сигурно и си видял доказателства. Вече си го обсъдил с Баст и си я убедил да провери затвора на Апоп. Каквото и да си видял… явно е било страшно.
— Ами… не знам. Не съм сигурен.
— Ясно.
Подразних се още повече. Така значи, Картър не искаше да ми каже. И както едно време, щяхме да имаме тайни един от друг. Добре.
— Тогава ще продължим разговора по-късно — казах аз. — До довечера.
— Не ми вярваш — рече брат ми. — За Зия.
— Ти пък ми нямаш доверие. Квит сме.
Вторачихме се един в друг. После Картър се обърна и тръгна с тежка стъпка към грифона.
За малко да го повикам. Нямах намерение да съм толкова груба с него. От друга страна, не съм много-много по извиненията, а той беше направо невъзможен.
Извърнах се към сфинкса и призовах портал. Вече съм доста добра, нищо че си го казвам сама. Пред мен веднага изникна пясъчна вихрушка, в която скочих.
След миг се приземих тежко пред Иглата на Клеопатра на брега на Темза.
Преди шест години на същото това място е загинала мама и този египетски паметник не ми беше от любимите. Но при Иглата беше вълшебният портал, който се намираше най-близо до апартамента на баба и дядо.
Добре че времето беше лошо и наоколо нямаше никого, затова си изтръсках дрехите от пясъка и се отправих към входа на метрото.
След половин час стоях на стъпалата пред жилището на баба и дядо. Струваше ми се много странно, че съм си… вкъщи. Дори вече не знаех как да го нарека. От месеци си мечтаех за Лондон… за познатите градски улици, за любимите магазини, за съученичките и някогашната ми стая. Беше ми мъчно дори за ужасното време. Сега обаче всичко ми се струваше толкова различно, чуждо.
Почуках притеснена на вратата.
Не последва отговор. Бях сигурна, че ме чакат. Почуках още веднъж.
Може би се бяха скрили и чакаха да вляза. Представих си как баба, дядо, Лиз и Ема са се спотаили зад мебелите, готови да изскочат и да извикат: „Изненада!“.
Хмм… Баба и дядо, които са се спотаили и изскачат. Не ми се вярваше особено.
Извадих ключа и отключих.
Във всекидневната беше тъмно и нямаше никого. Осветлението на стълбището не беше включено, нещо, което баба не допускаше никога. Страхуваше се до смърт да не падне по стълбите. Дори телевизорът на дядо не работеше, което също не се случваше никога. Дядо го държеше включен непрекъснато на програмата с мачовете по ръгби — дори и да не ги гледаше.
Подуших въздуха. Шест вечерта лондонско време, а откъм кухнята не миришеше на изгорели сладки. Баба би трябвало да е изгорила за следобедната закуска поне една тава. Това си беше традиция.
Извадих телефона — да звънна на Лиз и Ема, но той не работеше. А бях сигурна, че съм заредила батерията.
Умът ми тъкмо започна да осъзнава една мисъл: аз съм в опасност, — когато входната врата зад мен се затръшна. Обърнах се и посегнах да сграбча вълшебната пръчка, която не носех.
Откъм горния край на тъмното стълбище изсъска глас, който определено не беше на човек:
— Добре дошла отново у дома, Сейди Кейн.
5.
Как намразих торните бръмбари
Благодаря ти много, Сейди.
Връчваш ми микрофона точно когато си стигнала до най-интересното.
И така, Сейди отиде да кара рождения си ден в Лондон. След четири дни щеше да настъпи краят на света, имахме да търсим още свитъци, а тя, моля ви се, да тръгне да празнува с приятелки. Наистина умее да степенува нещата, нали? Не че се огорчих особено де.
Това, че сестра ми замина, си имаше и положителните страни: в Бруклинската къща стана относително спокойно, най-малкото, докато не се появи триглавата змия. Но нека първо ви разкажа видението си.