Выбрать главу

Селото на Зия, помислих си.

Змиите не се усмихват, но съсъкът на тази чудесия прозвуча развеселено. „Налага се да избираш, Картър Кейн: или момичето, или бога. Откажи се от безразсъдното търсене на свитъците, или скоро и ти ще се превърнеш като скарабеите на Ра в мъртва обвивка.“

Спаси ме гневът ми. Отърсих се от вцепенението и креснах:

— Убийте я!

Точно тогава змията отвори три пасти и блъвна три огнени стълба.

Вдигнах син щит от магии, за да отбия огъня. Джулиан размаха меча, все едно беше бойна секира. Алиса вдигна ръка и от пиедесталите скочиха три каменни статуи, които полетяха към змията. Уолт изстреля от вълшебната си пръчка светкавица сива светлина. А Феликс си изу лявата обувка и я метна по чудовището.

Не исках да съм на мястото на змията. Мечът на Джулиан й отсече едната глава. Обувката на Феликс отскочи от другата. Светкавицата от вълшебната пръчка на Уолт превърна третата в пепел. После статуите на Алиса се блъснаха в чудовището и то остана под един тон камък.

Каквото оцеля от тялото на змията, се разпадна на пясък.

Изведнъж в помещението се спусна тишина. Четиримата ученици ме погледнаха. Пресегнах се и взех от долу един от мъртвите скарабеи.

— Това влизаше в урока, нали, Картър? — попита Феликс. — Кажи ми, че да.

Замислих се за гласа на змията, същия, както на bau в Бруклинския музей. Разбрах защо ми звучи толкова познат. Бях го чувал и преди, по време на битката при Червената пирамида.

— Картър! — повтори Феликс — и аха, да се разплаче.

Беше голям немирник и понякога забравях, че е едва на девет години.

— Да, само проверка — излъгах аз. Погледнах Уолт и двамата се споразумяхме негласно: „Трябва да го обсъдим по-късно“. Но първо трябваше да поразпитам още един човек. — Часът свърши.

Хукнах да търся Еймъс.

6.

Как за малко да ме убие една поилка за птици

Картър

Еймъс започна да върти между пръстите си мъртвия скарабей.

— Така значи, триглава змия.

Почувствах се виновен, че го занимавам с такива неща. От Коледа насам той беше минал през какви ли не перипетии. Когато накрая се излекува и се прибра, в класната стая да вземе да нахълта чудовище. Но не знаех с кого друг да поговоря. Малко съжалих, че Сейди не е тук.

/_Добре де, Сейди, недей да злорадстваш. Казах, не съм съжалявал чак толкова._/

— Да — потвърдих, — с криле и огнедишаща. Виждал ли си някога такава чудесия?

Еймъс остави върху масата изсъхналия скарабей. Побутна го, сякаш очакваше той да оживее. Бяхме сами в библиотеката, което беше необичайно. Голямото кръгло помещение обикновено беше пълно с ученици, които издирваха по нишите свитъци или пращаха shabti по цял свят — да им донесат реликви, книги или пица. Върху пода беше нарисуван Геб, богът на Земята, с тяло, изпъстрено с дървета и реки. Над нас по тавана се беше разпростряла Нут, богинята на Небето, с кожа, цялата на звезди. В това помещение обикновено се чувствах в безопасност, закрилян между бога и богинята, които в миналото се бяха държали с нас като с приятели. Но сега все поглеждах към наслаганите из библиотеката shabti и се питах дали няма да се превърнат в изсъхнали скарабеи и да решат да ни нападнат.

Накрая Еймъс даде заповед:

— A’max.

Изгори.“

Над скарабея припламна малък червен йероглиф:

ognenia_prestol_04_amax.png

Сухото телце лумна и се превърна в купчинка пепел.

— Спомних си една рисунка в гробницата на Тутмос III — каза Еймъс. — На нея се виждаше триглава крилата змия като тази, която описваш. Но какво означава… — Той поклати глава. — В древноегипетските предания змиите могат да са добри, могат и да са лоши. Могат да са врагове на Ра или негови защитници.

— Тази не беше защитница — отвърнах аз. — Искаше си свитъка.

— Въпреки това е била с три глави, които може би олицетворяват трите проявления на Ра. И се е родила от парчетата, останали от статуята на Ра.

— Не я е пратил Ра — продължих да упорствам аз. — За какво му е да ни спира да го издирим? Пък и познах гласа на змията. Беше твоят… — Усетих се навреме и замълчах, после уточних: — Исках да кажа, гласът на помагача на Сет от Червената пирамида — онзи, в когото се беше вселил Апоп.

Очите на Еймъс се замъглиха.

— Ужасноликия — спомни си той. — И смяташ, че Апоп е разговарял чрез тази змия с теб, така ли?