Налагаше се да влезем и да излезем по сложния начин: сгрешехме ли, не се знаеше какво проклятие ще задействаме и кой ще ни се нахвърли: застанали на стража чудовища, напасти, пожари, взривяващи се магарета (не се смейте, те не вещаят нищо добро).
Единственият изход без капани беше куполът над балната зала. Охраната в музея очевидно не се притесняваше от крадци, които ще издигнат експонатите във въздуха и ще ги изнесат през отвор на дванайсет метра от пода. Или пък на купола все пак имаше капан, който обаче беше скрит добре и ние не го виждахме.
При всички положения, бяхме длъжни да опитаме. Разполагахме само с тази вечер, за да откраднем… извинете, да вземем за малко реликвата. После имахме още само пет дни, през които да разберем какво да правим с нея. Много обичам крайни срокове.
— Е, какво правим, продължаваме и импровизираме? — попита Сейди.
Погледнах сватбарите долу — дано не им проваляхме празника.
— Предполагам.
— Чудесно — рече сестра ми. — Ти, Хуфу, стой да пазиш тук. Отвори купола, щом ни видиш да се задаваме, чу ли?
— Хрр! — отвърна песоглавецът.
Настръхнах целият. Имах чувството, че грабежът няма да бъде от най-успешните.
— Да вървим — казах на Сейди. — И да видим как се справят Джаз и Уолт.
Спуснахме се на третия етаж, където се помещаваше египетската колекция.
Джаз и Уолт се бяха справили повече от добре. Бяха прихванали с тиксо за прозореца четирите статуи на Синовете на Хор1 и бяха нарисували върху стъклото йероглифи, за да противодействат на проклятията и на алармената система на обикновените простосмъртни.
Когато ние със Сейди се приземихме до тях, те явно провеждаха важен разговор. Джаз държеше Уолт за ръцете. Това ме изненада, но изненада още повече Сейди и тя изписка като настъпена мишка.
/_Да, да, точно така изписка. Нали бях там._/
Защо толкова се е вкиснала ли? Веднага след Нова година, когато ние със Сейди използвахме амулета djed, за да привлечем в щабквартирата деца с магически способности, първи се отзоваха Джаз и Уолт. Обучаваха се с нас от месец и три седмици, по-дълго, отколкото другите, затова ги бяхме опознали доста добре.
Джаз беше водачка на викачите от Нашвил. Името й бе съкратено от „Джазмин“, но не я наричайте никога така, освен ако не искате да се превърнете в храст. Беше красива и руса, както са красиви и руси водачките на викачите. Определено не беше мой тип, но нямаше как да не я харесвам, защото се държеше мило с всички и винаги беше готова да се притече на помощ. Имаше дарба да лекува с магии, затова беше безценна точно тази вечер, в случай че нещо се обърка, а при нас със Сейди в деветдесет и девет на сто от случаите нещо се объркваше.
Тази вечер беше покрила косата си с черна кърпа. Носеше на рамо магьосническа чанта, върху която беше изрисуван символът на богинята лъвица Сехмет.
Когато със Сейди скочихме при тях, Джаз тъкмо казваше на Уолт:
— Все ще измислим нещо.
Уолт изглеждаше смутен.
Беше… хм, как ли да го опиша?
/_Не, благодаря, Сейди. Няма да го описвам като голям сладур. Изчакай си реда._/
И той като мен беше на четиринайсет години, но беше толкова висок, че преспокойно можеше да играе централен нападател в училищния отбор. Имаше и такова телосложение: беше снажен и мускулест, а ходилата му бяха огромни. Беше с кожа като кафе, малко по-тъмна от моята, и беше подстриган късо, така че косата му приличаше на сянка около главата. Въпреки студа носеше само черна тениска без ръкави и къс спортен клин — едва ли облекло като за магьосници, — но никой не спореше с Уолт. От децата, които обучавахме, той пристигна пръв — чак от Сиатъл, — и беше роден su, майстор на талисмани. На врата си носеше няколко златни верижки с вълшебни амулети — негова изработка.
Бях почти сигурен, че Сейди ревнува от Джаз и харесва Уолт, въпреки че самата тя няма да си го признае за нищо на света: от няколко месеца ми надуваше главата за друго момче — по-точно бог, — по когото си беше паднала.
/_Добре, Сейди. Засега няма да говоря за това. Но ми прави впечатление, че не го отричаш._/
Когато прекъснахме разговора им, Уолт пусна доста бързо ръцете на Джаз и се отдръпна. Сейди погледна първо единия, после и другия — опитваше се да разбере какво става.
Уолт се прокашля.
— Прозорецът е готов.
— Браво на вас. — Сейди погледна другото момиче. — Какво искаше да кажеш с това „Все ще измислим нещо“?
1
Група от четири божества, свързани с погребалните практики на древните египтяни. — Б.ред.