Ние с Уолт изхвърчахме от стаята ми и се завтекохме към стълбището за покрива.
7.
Подарък от кучеглавото момче
Е, скъпи ми братко, говори доста дълго.
Докато ти дърдореше, всички си представяха как съм се вцепенила на вратата в жилището на баба и дядо и пищя ли, пищя:
— ААААААА!
А после двамата с Уолт взехте, че се втурнахте към Лондон, защото решихте, че трябва да ме спасявате — мъжка му работа!
Е, защо да си кривя душата. Наистина имах нужда от помощ. Ала не това е най-важното.
Но да се върнем на разказа — току-що бях чула как някой съска от горната площадка: „Добре дошла отново у дома, Сейди Кейн“.
Знаех, разбира се, че това не вещае нищо добро. Дланите ме сърбяха, сякаш бях пъхнала пръсти в контакта. Опитах се да призова вълшебната пръчка и жезъла, но както сигурно съм споменавала, ме няма никаква, когато трябва за кратко време да се взимат неща от Дуат. Наругах се, че не съм дошла подготвена, ала наистина, само това оставаше да се явя по ленена пижама и да размахвам магьоснически сак, докато се разхождам със съученичките си из града.
Помислих си дали да не избягам, но нищо чудно баба и дядо да бяха в опасност. Не можех да си тръгна току-така, без да съм се уверила, че не ги застрашава нищо.
Стълбището изскърца. В горния край изникна подгъвът на черна рокля. После подгъвът се раздвижи и видях крака, обути в сандали. Краката не бяха съвсем човешки. Палците бяха изкривени и люспести, с огромни нокти — като на птица. След като жената слезе още малко и я видях цялата, издадох доста недостоен хленч.
Сгърбена и изпосталяла, тя изглеждаше на сто години. По лицето, ушите и врата й висеше сбръчкана отпусната розова кожа, сякаш жената се бе разтопила под кварцова лампа. Носът й наподобяваше извита надолу човка. Очите й в дълбоките очни ябълки проблясваха, а на главата й почти нямаше коса — само няколко мазни черни кичура като изгнили водорасли, изникнали от пъпчивия скалп.
Затова пък роклята й беше направо прекрасна. Черна като среднощно небе, разкроена и огромна като кожено палто, което ти е с шест размера по-голямо. Когато жената пристъпи към мен, палтото се раздвижи и аз разбрах, че не е кожено. И е направено от черни пера.
От ръкавите се показаха ръцете на жената с пръсти като хищни нокти, които ме повикаха. Усмивката й разкриваше зъби като парчета натрошено стъкло. Споменах ли миризмата? Не просто на старица, а на мъртва старица.
— Чаках те — заяви вещицата. — Добре че съм много търпелива.
Пресегнах се да издърпам от въздуха вълшебната си пръчка. И разбира се, нямах късмет. Изида вече не беше в главата ми и не можех просто така да изричам вълшебни думи. Трябваше да намеря свои си средства. Нямах друг избор, освен да протакам, за да спечеля време, да се съсредоточа и така да получа достъп до Дуат.
— Коя си ти? — попитах. — Къде са баба и дядо?
Вещицата вече беше слязла долу. От два метра перестата й дреха изглеждаше така, сякаш беше покрита с парченца… хм, какво ли беше това, месо?
— Не ме ли позна, скъпа?
Образът й трепна. Роклята се превърна в пеньоар на цветя. Сандалите станаха пухкави зелени пантофи. Жената беше с къдрава бяла коса, воднистосини очи и лице като муцунката на уплашен заек. Беше лицето на баба.
— Сейди! — повика тя със слаб объркан глас.
— Бабо!
Образът се смени отново и пред мен изникна черно-перестата вещица с ужасно разтопено лице, което ми се хилеше злобно.
— Да, скъпа. Така де, всички в рода ти са потомци на фараони — много подходящи в тях да се заселят богове. Но не ме карай да се напрягам. Сърцето на баба ти вече не е същото.
Разтреперих се като листо. И друг път бях виждала обсебени и гледката винаги беше отвратителна. Но това тук — мисълта, че някаква египетска вещица се е вселила в клетата ми стара баба — направо ме хвърли в ужас. И да течеше в жилите ми кръв на фараони, тя се смрази.
— Остави я на мира! — понечих да извикам, но се опасявам, че гласът ми прозвуча като ужасен писък. — Махай се оттук!
Вещицата се изкикоти.
— О, не мога да го направя. Да ти кажа, Сейди Кейн, някои от нас се съмняват в силата ти.
— От кои вас — от боговете ли?
Лицето й се нагъна и в миг се преобрази в ужасна птича глава, гола, люспеста и розова, с дълъг остър клюн. После птицата се превърна отново в ухилена вещица. Защо ли най-после не решеше какво точно да бъде!