— Какво е това, Сейди? — попита уплашено Лиз.
— Това е Баби — отговорих аз. — Тъпият бог песоглавец. Вселил се е в дядо. И иска да ни убие.
— Извинявай — рече Ема. — Но какво ни обясни току-що, че богът песоглавец иска да ни убие ли?
Баби ревна, после примига и присви очи, сякаш беше забравил какво прави. Може би беше наследил разсеяността и слабото зрение на дядо. Или не се сещаше, че очилата са на главата му. Подуши земята, после ревна от отчаяние и счупи витрината на една хлебарница.
— За малко да повярвам, че ни е провървяло. Дали нямаше да се измъкнем? Точно тогава горе се плъзна тъмна сянка, която разпери черни криле и кресна:
— Насам! Насам!
Прекрасно, няма що. Песоглавецът имаше въздушно подкрепление.
— Всъщност боговете са два — обясних на приятелките си. — А сега, ако нямате още въпроси, да бягаме!
Този път Лиз и Ема не се нуждаеха от насърчаване. Ема си изхлузи обувките, Лиз метна встрани подаръка, който ми носеше — жалко! — и хукнахме по улицата така, сякаш се надбягвахме.
Криволичехме по пресечките, като прегръщахме стените, за да се скрием всеки път, щом над нас изникнеше богинята лешоядка. Чувах, че Баби реве отзад, съсипва вечерта на хората и троши всичко, което му се изпречи пред очите, но явно за миг беше изгубил дирята ни.
Спряхме на едно разклонение — да реша в коя посока да бягаме. Пред нас се издигаше църквица — старинна сграда, каквито ще видите често в Лондон — от камък, сгушила се между кафене „Нерон“ и аптека с неонови реклами за продукти за коса: три бройки за един паунд. Към църквата имаше мъничко гробище с ръждива ограда, но аз едва ли щях да му обърна внимание, ако някой не прошепна:
— Сейди.
Истинско чудо е, че сърцето ми не изскочи от гърдите. Обърнах се и се озовах лице в лице с Анубис. Беше във вида си на обикновен простосмъртен — тийнейджър с развята от вятъра тъмна коса и топли кафяви очи. Беше по черна тениска на „Дед Уедър“6 и черни дънки, които му стояха изключително добре.
Лиз и Ема не се славят с това, че при вида на хубави момчета запазват хладнокръвие. Всъщност мозъците им престават да работят.
Лиз ахна и започна да говори едносрично, все едно прилагаше дишането на Ламаз7:
— Ох… ах… ей… кой… как?…
Ема се препъна и се блъсна в мен.
Погледнах ги строго и двете, после се обърнах към Анубис.
— Време беше да се появи някой, който е приятелски настроен — оплаках се аз. — Един песоглавец и един лешояд се опитват да ни убият. Нали ще се заемеш с тях, много те моля!
Анубис стисна устни и аз останах с впечатлението, че не е дошъл, за да ми съобщи добри новини.
— Ела на моя територия — подкани той, а после отвори портичката на гробището. — Трябва да поговорим и няма много време.
Ема се блъсна и този път в мен.
— Хм, на твоя територия ли?
Лиз се задави.
— Кой… хм…
— Шшшт — спрях ги аз, като се постарах да запазя самообладание, сякаш всеки ден срещах по гробищата страхотни момчета. Погледнах към улицата и не видях следи от Баби и Нехбет, но още ги чувах: богът песоглавец ревеше, а богинята лешоядка пищеше с гласа на баба (но така, все едно баба е яла чакъл и се е натъпкала със стероиди). — Насам! Насам!
— Чакайте тук — казах на приятелките си и минах през портичката.
Веднага стана по-студено. От подгизналата пръст започна да се издига пара. Надгробните камъни потрепериха и всичко зад оградата сякаш се размаза и замъгли. В много отношения Анубис ме вадеше, разбира се, от равновесие, аз обаче забелязах нещо. Хлътвахме в Дуат — присъствахме на гробищата едновременно на две равнища, в света на Анубис и в моя.
Той ме заведе при изронен каменен саркофаг, на който се поклони с уважение.
— Нали, Биатрис, нямаш нищо против да поседнем?
Не се случи нищо. Надписът върху саркофага се беше заличил преди векове, но подозирах, че това е мястото, където Биатрис е намерила вечен покой.
— Благодаря — рече Анубис и ми показа с ръка да седна. — Тя няма нищо против.
— А какво ще стане, ако има? — попитах и седнах доста предпазливо.
— Осемнайсети ном — рече Анубис.
— Моля?
— Ето къде трябва да отидеш. Влад Меншиков държи втората част от Книгата на Ра в горното чекмедже на писалището си в своята щабквартира в Санкт Петербург. Това, разбира се, е капан. Той се надява да те прилъже да отидеш там. Но ако искаш свитъка, нямаш друг избор. Трябва да заминеш още тази вечер, докато Меншиков не е успял да подсили още повече защитата. И ако другите богове, Сейди, научат какво съм ти казал, ще загазя не на шега.
7
Техника за дишане при болка, разработена от френския акушер-гинеколог Фернан Ламаз. — Б.пр.