Грифонът се втренчи в мен.
Стиснах здраво меча. Острието засия. Съжалих, че вече не чувам в главата си гласа на Хор, който да ме направлява. Ако си имаш личен бог-воин, е по-лесно да проявяваш глупава храброст.
— Уолт! — извиках аз. — Какво става с прозореца?
— Точно опитвам — отвърна той.
— Ч-чакай — изписка притеснена Джаз. — Това са символите на Сехмет. Спри, Уолт!
Точно тогава едновременно се случиха много неща. Уолт отвори прозореца и оттам с рев се пронесе вълна бял огън, която го повали на пода.
Джаз се втурна към него. Грифонът тутакси изгуби интерес към мен. Като всеки истински хищник, той насочи вниманието си към движещата се мишена — Джаз — и се метна към нея.
Аз се завтекох след звяра. Но вместо да изгълта приятелите ни, той се извиси над тях и се блъсна в прозореца. Джаз издърпа Уолт настрани точно в мига, когато побеснелият грифон започна да блъска и да хапе белите пламъци.
Опитваше се да нападне огъня. Щракна с клюн, все едно искаше да захапе въздуха. Завъртя се и се блъсна във витрина с shabti. Направи на парчета с опашката си един саркофаг.
И аз не знам какво ме прихвана, но изкрещях:
— Спри!
Грифонът замръзна на място. Извърна се към мен и изграчи подразнено. Белият огън изтече като струя към ъгъла на помещението, сякаш се прегрупираше. После видях как и други огньове се събират и се превръщат в горящи силуети — като на хора. Един погледна право към мен и аз долових безпогрешно, че излъчва злост.
— Отклонявай вниманието му, Картър — извика Сейди, която очевидно не беше забелязала огнените силуети. Беше се вторачила в грифона и вадеше от джоба си вълшебна връв. — Стига да успея да се приближа…
— Чакай, Сейди!
Опитвах се да разбера какво точно става. Уолтър лежеше разтреперан по гръб. Очите му пламтяха, сякаш белият огън беше проникнал вътре в него. Джаз се беше надвесила отгоре му и шепнешком повтаряше изцеряващи заклинания.
— КРОААА! — изграчи жално грифонът, като че ли искаше разрешение: сякаш се подчиняваше на заповедта ми да спре, макар това да не му харесваше.
Огнените силуети станаха по-ярки и плътни. Преброих седем пламтящи фигури, които малко по малко добиваха все по-ясни очертания.
Седем фигури… Джаз беше споменала символите на Сехмет. Обзе ме страх: проумях какво проклятие пази музея. Грифонът бе освободен по една случайност. Не той ни застрашаваше.
Сейди метна връвта.
— Чакай! — креснах, но вече беше късно.
Вълшебната връв изплющя във въздуха, удължи се като въже и се понесе шеметно към грифона.
Възмутен, той изписка и се хвърли да гони огнените силуети. Пламтящите твари се пръснаха коя накъдето види. Писнаха алармите на обикновените простосмъртни. Креснах на грифона да спре, този път обаче той не ме послуша.
С крайчеца на окото си видях как Джаз се свлича на пода, може би от напрежението на изцеряващата магия, която беше направила.
— Сейди! — извиках. — Помогни й!
Сестра ми притича при нея. А аз се спуснах да гоня грифона. Сигурно съм изглеждал пълен глупак, докато се препъвах с черната пижама и блесналия меч из натрошените експонати и крещях заповеди след великанското коткоколибри.
Тъкмо си мислех, че от това по-страшно — здраве му кажи, когато иззад ъгъла се показаха петима-шестима сватбари, дошли да видят каква е тази олелия. Зяпнаха ни с отворени уста. Една жена в прасковена рокля се разпищя.
Седемте твари от бял огън се стрелнаха право през сватбарите, които тутакси се строполиха. Огньовете продължиха нататък и завиха рязко към балната зала. Грифонът се юрна след тях.
Обърнах се да погледна Сейди, която беше приклекнала и се беше надвесила над Джаз и Уолт.
— Как са?
— Уолт идва на себе си — отвърна тя, — но Джаз лежи като труп.
— Когато имаш възможност, ме последвай. Мисля, че ще успея да озаптя грифона.
— Ти да не си полудял, Картър? Приятелите ни са ранени и за ръката ми се е лепнал горящ свитък. Прозорецът е отворен. Помогни ми да изнесем оттук Джаз и Уолт!
Беше права. Това вероятно беше единствената ни възможност да измъкнем приятелите си живи оттук. Сега обаче вече знаех и какво представляват онези седем огъня, знаех, че ако не тръгна да ги гоня, ще пострадат много невинни хора.
Казах тихо едно египетско проклятие — по-скоро ругатня, отколкото магия — и хукнах към сватбарите.
В централната бална зала цареше пълен хаос. Гостите бягаха с писъци и преобръщаха масите. Някакъв мъж в смокинг се беше свлякъл върху тортата и пълзеше през нея, а на гърба му се бяха лепнали захарните фигурки на невястата и младоженеца. Един музикант се опитваше да тича с крак, върху който се беше надянало малко барабанче.