— Можеш да си починеш — натърти сестра ми.
— Точно така — съгласих се аз. — Сейди, развържи грифона и…
— Няма време — изтъкна Джаз.
Bau ставаха все по-големи и ярки. Докато духовете се носеха безпрепятствено из залата, още и още сватбари падаха на пода.
— Ще загинат, ако не спра Bau — каза Джаз. — Мога да насоча силата на Сехмет и да ги принудя да се върнат в Дуат. Обучена съм да го правя.
Поколебах се. Джаз не беше опитвала никога такава силна магия. Вече бе омаломощена от това, че е изцерила Уолт. Но наистина беше обучена за това. Сигурно изглежда странно, че целителите изучават пътя на Сехмет, но тъй като тя бе богиня на разрушението, на напастите и глада, бе съвсем логично те да се учат как да направляват подвластните й сили, включително Bau.
Пък и да освободях грифона, не бях сигурен на сто процента, че ще успея да го укротя. Нищо чудно той да се превъзбудеше и да изгълташе нас, а не духовете.
Полицейските сирени навън пищяха все по-силно. Времето ни притискаше.
— Нямаме друг шанс — настоя Джаз.
Тя извади вълшебната си пръчка и за ужас на сестра ми целуна по бузата Уолт.
— Всичко ще бъде наред, Уолт. Не се предавай. — Момичето взе още нещо от вълшебната си чанта: восъчна фигурка, която сложи в свободната длан на сестра ми. — Скоро ще ти трябва. Съжалявам, че не мога да ти помогна повече. Когато му дойде времето, ще разбереш какво да правиш.
Не помня да съм виждал някога Сейди толкова объркана — сякаш беше изгубила дар слово.
Джаз изтича в средата на балната зала и докосна с вълшебната пръчка пода, като нарисува около краката си защитен кръг. Извади от чантата статуетка на Сехмет — нейната богиня покровителка, и я вдигна високо.
Започна да пее. Около нея засия червена светлина. От кръга се устремиха струи енергия и изпълниха помещението като клоните на дърво. Струите закръжиха — в началото бавно, после все по-бързо, докато накрая вълшебното течение не понесе Bau и не ги принуди да полетят в същата посока, запращайки ги към средата. Духовете ревнаха и се опитаха да се противопоставят на магията. Джаз залитна, но продължи да пее, а по лицето й бяха избили капчици пот.
— Не можем ли да й помогнем? — попита Уолт.
— ПЪЗЗЗЗ! — разфуча се грифонът, което вероятно означаваше: „Ехо! Аз съм още тук!“.
От воя на сирените се разбираше, че те вече са пред сградата. По-нататък по коридора, при асансьорите, някой крещеше през мегафон и приканваше последната вълна сватбари да напуснат музея — сякаш те се нуждаеха от насърчаване! Бяха дошли полицаите и ако ни задържаха, направо не знам какво щяхме да обясняваме.
— Сейди — казах аз, — приготви се да махнеш въжето около грифона. Уолт, у теб ли е още амулетът с лодката?
— Амулетът с… Да. Но няма вода.
— Ти само призови лодката!
Бръкнах в джобовете си и намерих вълшебната връв. Изрекох заклинание и най-неочаквано в ръцете ми се появи въже с дължина около шест метра. Направих в средата хлабава примка — като на огромна вратовръзка, — и се приближих предпазливо до грифона.
— Само ще ти я сложа на врата — обясних. — Няма страшно.
— ПЪЗЗЗ! — отвърна той.
Приближих се още малко — знаех, че стига да поиска, клюнът можеше да ме клъвне много бързо, но успях да надяна примката около врата на грифона.
После нещо се обърка. Времето започна да тече по-бавно. Нагънатите на спирали червени струи от магията на Джаз се задвижиха по-вяло, сякаш въздухът беше станал на сироп. Писъците и сирените отстъпиха и се превърнаха в далечен тътен.
„Няма да успееш“, изсъска някакъв глас.
Обърнах се и видях, че стоя лице в лице с един Bau.
Той се рееше само на няколко сантиметра от мен и аз различих смътно огнено белите му черти. Духът като че ли се усмихваше и бях готов да се закълна, че и друг път съм виждал това лице.
„Хаосът е прекалено могъщ — рече духът. — Светът се върти така, че е извън твоята власт. Откажи се да търсиш!“
— Млъквай — промърморих, но сърцето ми биеше като обезумяло.
„Никога няма да я намериш — заяде се духът. — Тя спи в Мястото с червените пясъци, но ако не се откажеш от безсмисленото търсене, ще умре там.“
Изпитах чувството, че по гърба ми лази тарантула. Духът говореше за Зия Рашид, истинската Зия, която издирвах от Коледа.