Анджей Сапковски
Огнено кръщение
Първа глава
Тогава рекла врачката на вещера: „Ето какво ще те посъветвам — обуй железни обувки, вземи в ръка железен жезъл. Отиди с железните обувки на края на света, и пътя пред себе си с жезъла опипвай и със сълзите си го мокри. Върви през огън и вода, не спирай, назад не се обръщай. А когато се протрият обувките железни и жезълът на прах се стрие, когато вятърът и жегата накарат очите ти да пресъхнат, така че вече и сълзица да не можеш да изплачеш, тогава ще намериш на края на света това, което търсиш и обичаш. Може би.“
И тръгнал вещерът през огън и вода, назад не се обръщал. Но нито железни обувки, нито жезъл не взел. Взел само вещерския си меч. Не послушал думите на врачката. И добре направил, защото това била зла врачка.
В храстите се чуваха крясъци на птици.
Склонът на дерето беше покрит с гъста, плътна маса от къпини и кисел трън — идеално място за свиване на гнездо и намиране на храна, така че нищо чудно, че там гъмжеше от птици. Зеленики припяваха звънки трели, брезови скатии и коприварчета чуруликаха, непрекъснато се разнасяше звънкото „пинк-пинк“ на сипките. „Сипките пеят преди да завали“ — помисли си Милва, поглеждайки неволно небето. Не беше облачно. Но сипките винаги пееха преди дъжд. Нямаше да е зле най-накрая да завали.
Мястото точно срещу изхода на котловината беше добра позиция за ловуване, даваща нелоши шансове за добра плячка, особено тук, в Брокилон, богатата на дивеч девствена гора. Владеещите огромно горско пространство дриади ловуваха крайно рядко, а хората се осмеляваха да навлизат тук още по-рядко. Алчните за месо и кожа ловци тук сами ставаха обект на лов. Брокилонските дриади бяха безмилостни към натрапниците. Веднъж Милва беше изпитала това на собствения си гръб.
Така или иначе, в Брокилон имаше достатъчно дивеч. Обаче Милва дебнеше в засада вече повече от два часа и все още нищо не се беше появило в обсега на лъка й. Тя не можеше да ловува в движение — заради царящата от месеци суша върху земята се беше натрупал слой от листа и сухи клонки, които хрущяха при всяка стъпка. При такива условия само неподвижно дебнене в засада можеше да донесе плячка и успех.
На лъка й кацна пеперуда адмирал. Милва не я прогони, а започна да я наблюдава как събира и разтваря крилца, като същевременно изучаваше лъка си — нова придобивка, на която още не можеше да се нарадва. Тя беше заклет стрелец, обичаше хубавите оръжия. А това, което сега държеше в ръце, беше най-хубавото сред хубавите.
През живота си Милва беше сменила множество лъкове. Беше се учила да стреля от обикновени ясенови и тисови лъкове, но бързо ги беше заменила с по-чувствителни, като използваните от дриадите и елфите. Лъковете на елфите бяха по-къси, по-леки и по-удобни, а благодарение на съчетанието от дърво и животински сухожилия — и много по-бързи от тисовите; пуснатата от тях стрела летеше по-бързо и по по-плоска траектория, което в значителна степен елиминираше възможността да бъде отклонена от вятъра. Най-добрите от тези оръжия, с четири сгъвки, бяха наричани от елфите „зефар“, защото прегънатите рамене и грифове на лъка приличаха на съответната руна. Милва използваше зефари вече от няколко години и смяташе, че няма лък, който да ги превъзхожда.
Но най-накрая попадна и на такъв. Естествено, това се случи на пазара Храким в Цидарис, прочут с богатия си избор от странни и редки стоки, които моряците докарваха от най-далечните кътчета на света, отвсякъде, докъдето успеят да се доберат фрегатите и галеоните им. Когато имаше възможност, Милва винаги посещаваше пазара и разглеждаше задморските лъкове. Точно там се сдоби с лъка, за който мислеше, че ще й послужи много години — изработеният в Зерикания превъзходен зефар, подсилен с шлифован рог от антилопа. Изкара с него цяла година. Защото след година, на същата сергия, при същия търговец, тя видя истинско чудо.
Лъкът беше донесен от далечния север. Кибитът му беше с дължина шейсет и два цала1, от червено дърво, добре балансиран, с плоски ламинирани рамене с прилепен слой от благородно дърво, сварени сухожилия и китови кости. Отличаваше се от лежащите покрай него екземпляри не само по конструкцията, но и по цената си — и точно цената привлече вниманието на Милва. Ала веднага след като взе лъка в ръце и го изпробва, без да се колебае и без да се пазари, плати толкова, колкото искаше търговецът. Четиристотин новиградски крони. Разбира се, тя не разполагаше с такава колосална сума пари в брой, но продаде зериканския си зефар, връзка самурени кожи и прецизно изработено елфическо медальонче — коралова камея, украсена с речни перли.