Посланикът поклати глава със сериозно изражение. Той много добре знаеше, че министърът на външните работи лежи в тъмница, а тъй като този министър беше страхливец и идиот, несъмнено беше издал на Дийкстра всичко за своите тайни отношения с нилфгардското разузнаване още при вида на предшестващата разпита демонстрация на уредите за изтезаване. Посланикът знаеше и че мрежата, организирана от агент Ватие де Ридо, шефът на императорското разузнаване, е била разкъсана, а всички нишки са се озовали в ръцете на Дийкстра. Знаеше също, че тези нишки водят към собствената му персона. Но неговата персона беше защитена от дипломатически имунитет, а задълженията му на посланик го караха да води играта докрай. Още повече след странните шифровани инструкции, изпратени неотдавна в посолството от Ватие и коронера Стефан Скелен, императорският агент по специалните поръчки.
— Тъй като приемникът на министъра на външните работи още не е назначен — продължи Дийкстра, — ми е възложена не особено приятната задача да ви информирам, че Ваше Превъзходителство е обявен за персона нон грата в кралство Редания.
Посланикът се поклони.
— Съжалявам — каза той, — че недоверието, което ще предизвика взаимното отзоваване на посланици, е причинено от проблеми, които не засягат непосредствено нито кралство Редания, нито Нилфгардската империя. Империята не е предприемала никакви враждебни стъпки спрямо Редания.
— Освен блокадата на устието на Яруга и островите Скелиге за нашите кораби и стоки. И освен въоръжаването и подпомагането на бандите на Scoia’tael.
— Това са инсинуации.
— А концентрирането на имперски войски във Верден и Цинтра? А рейдовете на въоръжени банди в Соден и Бруге? Соден и Бруге са темерски протекторати, а ние сме в съюз с Темерия, Ваше Превъзходителство; нападението срещу Темерия е нападение срещу нас. Има и проблеми, касаещи пряко Редания — метежът на остров Танед и злодейското покушение срещу крал Визимир. И ролята, която империята е изиграла в тези събития.
— Quod attinet4 до инцидента на Танед — разпери ръце посланикът, — не съм упълномощен да изказвам мнението си. На Негово Императорско Величество Емхир вар Емрейс са му чужди задкулисните игри и разчистванията на сметки между вашите магьосници. Съжалявам, че протестите ни срещу вашата пропаганда, опитваща се да внуши обратното, имат толкова малък ефект. Пропаганда, която, осмелявам се да отбележа, е разпространявана не без подкрепата на властите в кралство Редания.
— Вашите протести ме изумяват и безкрайно ме озадачават — леко се усмихна Дийкстра. — В края на краищата императорът ни най-малко не крие факта, че в двора му се намира цинтрийска дукеса, отвлечена точно от Танед.
— Цирила, кралицата на Цинтра — поправи го натъртено Шилард Фиц-Йостерлен — не беше похитена, а потърси убежище в Империята. Това няма нищо общо с инцидента на Танед.
— Сериозно?
— Инцидентът на Танед — продължи посланикът с каменна физиономия — предизвика отвращение у императора. А безумното покушение срещу крал Визимир — искреното му възмущение. Още по-голямо възмущение буди разпространеният сред простолюдието отвратителен слух, че подстрекателите на тези престъпления се крият в Империята.
— Да се надяваме, че хващането на истинските подстрекатели ще сложи край на слуховете — изрече бавно Дийкстра. — А тяхното хващане и възстановяването на справедливостта са въпрос единствено на време.
— Justitia fundamentum regnorum — съгласи се със сериозен вид Шилард Фиц-Йостерлен. — A crimen horribilis non potest non esse punibile5. Гарантирам, че Негово Императорско Величество също иска да стане така.
— По силите на императора е да изпълни това свое желание — подхвърли неохотно Дийкстра, скръствайки ръце на гърдите си. — Една от ръководителките на заговора, Енид ан Глеана, до неотдавна позната като магьосницата Францеска Финдабаир, с благоволението на императора си играе на кралица на марионетна държава на елфите в Дола на Блатхан.
— Негово Императорско Величество — поклони се студено посланикът — не може да се намесва в делата на Дола на Блатхан, независимо кралство, признато от всичките му съседи.
— Но не и от Редания. За Редания Долът на Блатхан си остава част от кралство Аедирн. Макар и заедно с елфите и Каедвен да разкъсахте Аедирн на части, макар и от Лирия да не остана lapis super lapidem6, вие прекалено избързахте да заличите тези кралства от картата на света. Прекалено избързахте, Ваше Превъзходителство. Но сега не е времето и мястото да спорим по този въпрос. Нека Францеска Финдабаир засега си царува, но справедливостта ще възтържествува. А какво става с другите бунтовници и организатори на покушението срещу крал Визимир? Какво става с Вилгефорц от Рогевеен, с Йенефер от Венгерберг? Има основания да се предполага, че след неуспеха на пуча те са избягали в Нилфгард.
5
Правосъдието е основа на държавата. А ужасните престъпления не бива да остават ненаказани. (лат.) — Б.пр.