— Уверявам ви — вдигна глава посланикът, — че не е така. А ако това се случи, гарантирам, че наказанието няма да им се размине.
— Те не са се провинили пред вас, следователно не вие сте тези, които трябва да ги накажат. Император Емхир ще докаже искреността на желанието си за раздаване на правосъдие, което, както казахте, е fundamentum regnoium7, като ни предаде престъпниците.
— Не може да се отрече справедливостта на вашето искане — призна Шилард Фиц-Йостерлен, изобразявайки смутена усмивка. — Обаче тези лица ги няма в Империята, to primo8. Secundo9, дори и да са попаднали там, то съществува impediment10. Екстрадирането се извършва по съдебно решение, в дадения случай обявено от императорския съвет. Имайте предвид, Ваше Величество, че скъсването на дипломатически отношения от страна на Редания е враждебен акт и трудно може да се разчита, че съветът ще гласува за екстрадирането на лица, търсещи убежище, ако това екстрадиране бъде поискано от неприятелска държава. Това би бил безпрецедентен случай… Освен ако…
— Ако какво?
— Ако не се създаде прецедент.
— Не разбирам.
— Ако кралство Редания се съгласи да предаде на императора негов поданик, арестуван тук като обикновен престъпник, императорът и неговият съвет биха имали основание да се отплатят за този жест на добра воля.
Дийкстра мълча дълго, създавайки впечатление, че дреме или размишлява.
— За кого става въпрос?
— Името на престъпника… — Посланикът се направи, че се опитва да си спомни, после отвори папката за документи, облицована с козя кожа. — Извинявайте, memoria fragilis est11… Ето го. Някой си Кахир Мавр Дифрин аеп Кеалах. Доста престъпления му се водят. Търси се за убийство, дезертьорство, raptus puellae12, изнасилване, кражба и фалшифициране на документи. Избягал е през граница, за да се скрие от гнева на императора.
— В Редания? Далечен път е избрал.
— Ваше Величество — леко се усмихна Шилард Фиц-Йостерлен — не ограничава интересите си само до Редания. Не се съмнявам, че ако престъпникът бъде хванат в някое от кралствата, които са в съюз с Редания, Ваше Величество би узнал и би докладвал на някой от многобройните си… приятели.
— Как казахте, че е името на този престъпник?
— Кахир Мавр Дифрин аеп Кеалах.
Дийкстра мълча дълго, правейки се, че рови в паметта си.
— Не — каза най-накрая. — Не е хванат никой с такова име.
— Наистина ли?
— Моята memoria никога не fragilis в такива случаи. Съжалявам, Ваше Превъзходителство.
— Аз също — отговори студено Шилард Фиц-Йостерлен. — Особено като се има предвид, че при такива условия взаимното екстрадиране на престъпници изглежда невъзможно. Няма да отегчавам повече Ваше Величество. Желая ви здраве и успехи.
— И аз на вас. Сбогом, Ваше Превъзходителство.
Посланикът излезе, като направи няколко доста сложни церемониални поклона.
— Целуни ме по семпитернума13, умнико — промърмори Дийкстра, скръствайки ръце на гърдите си. — Ори!
Секретарят, почервенял от дълго сдържаната кашлица, се измъкна иззад пердето.
— Филипа все още ли е в Монтекалво?
— Да, кхъ-кхъ. И с нея са госпожите Льоантил, Мериголд и Мец.
— След ден-два може да избухне война, всеки момент границата на Яруга ще пламне, а те са се затворили в някакъв див замък! Вземи перото и пиши: „Любима Фил…“ О, по дяволите!
— Написах „Скъпа Филипа“.
— Добре. Пиши нататък. „Може би ще ти е интересно да узнаеш, че чудакът с шлем с пера, който изчезна толкова загадъчно от Танед, се казва Кахир Мавр Дифрин и е син на сенешал Кеалах. Този странен тип го търсим не само ние, но както се оказа, и службите на Ватие де Ридо, и хората на онзи кучи син…“
— Госпожа Филипа, кхъ-кхъ, не обича такива думи. Написах „онзи мошеник“.
— Така да бъде, „… онзи мошеник Стефан Скелен. Ти знаеш не по-зле от мен, скъпа Фил, че разузнавателните служби издирват само онези агенти и емисари, които особено много са вбесили Емхир. Такива, които, вместо да изпълнят заповедта или да загинат, са го предали и не са изпълнили заповедта. Така че нещата изглеждат доста странни, тъй като бяхме сигурни, че заповедите, дадени на Кахир, се отнасят до залавянето на принцеса Цирила и доставянето й в Нилфгард“. На нов ред. „Бих искал да обсъдя на четири очи с теб странните, но обосновани подозрения, които се появиха у мен във връзка с това дело, а също така и доста поразителните, но нелишени от смисъл теории. С най-дълбоко уважение“, et cetera, et cetera14.