Выбрать главу

— Уверявам ви — вдигна глава посланикът, — че не е така. А ако това се случи, гарантирам, че наказанието няма да им се размине.

— Те не са се провинили пред вас, следователно не вие сте тези, които трябва да ги накажат. Император Емхир ще докаже искреността на желанието си за раздаване на правосъдие, което, както казахте, е fundamentum regnoium7, като ни предаде престъпниците.

— Не може да се отрече справедливостта на вашето искане — призна Шилард Фиц-Йостерлен, изобразявайки смутена усмивка. — Обаче тези лица ги няма в Империята, to primo8. Secundo9, дори и да са попаднали там, то съществува impediment10. Екстрадирането се извършва по съдебно решение, в дадения случай обявено от императорския съвет. Имайте предвид, Ваше Величество, че скъсването на дипломатически отношения от страна на Редания е враждебен акт и трудно може да се разчита, че съветът ще гласува за екстрадирането на лица, търсещи убежище, ако това екстрадиране бъде поискано от неприятелска държава. Това би бил безпрецедентен случай… Освен ако…

— Ако какво?

— Ако не се създаде прецедент.

— Не разбирам.

— Ако кралство Редания се съгласи да предаде на императора негов поданик, арестуван тук като обикновен престъпник, императорът и неговият съвет биха имали основание да се отплатят за този жест на добра воля.

Дийкстра мълча дълго, създавайки впечатление, че дреме или размишлява.

— За кого става въпрос?

— Името на престъпника… — Посланикът се направи, че се опитва да си спомни, после отвори папката за документи, облицована с козя кожа. — Извинявайте, memoria fragilis est11… Ето го. Някой си Кахир Мавр Дифрин аеп Кеалах. Доста престъпления му се водят. Търси се за убийство, дезертьорство, raptus puellae12, изнасилване, кражба и фалшифициране на документи. Избягал е през граница, за да се скрие от гнева на императора.

— В Редания? Далечен път е избрал.

— Ваше Величество — леко се усмихна Шилард Фиц-Йостерлен — не ограничава интересите си само до Редания. Не се съмнявам, че ако престъпникът бъде хванат в някое от кралствата, които са в съюз с Редания, Ваше Величество би узнал и би докладвал на някой от многобройните си… приятели.

— Как казахте, че е името на този престъпник?

— Кахир Мавр Дифрин аеп Кеалах.

Дийкстра мълча дълго, правейки се, че рови в паметта си.

— Не — каза най-накрая. — Не е хванат никой с такова име.

— Наистина ли?

— Моята memoria никога не fragilis в такива случаи. Съжалявам, Ваше Превъзходителство.

— Аз също — отговори студено Шилард Фиц-Йостерлен. — Особено като се има предвид, че при такива условия взаимното екстрадиране на престъпници изглежда невъзможно. Няма да отегчавам повече Ваше Величество. Желая ви здраве и успехи.

— И аз на вас. Сбогом, Ваше Превъзходителство.

Посланикът излезе, като направи няколко доста сложни церемониални поклона.

— Целуни ме по семпитернума13, умнико — промърмори Дийкстра, скръствайки ръце на гърдите си. — Ори!

Секретарят, почервенял от дълго сдържаната кашлица, се измъкна иззад пердето.

— Филипа все още ли е в Монтекалво?

— Да, кхъ-кхъ. И с нея са госпожите Льоантил, Мериголд и Мец.

— След ден-два може да избухне война, всеки момент границата на Яруга ще пламне, а те са се затворили в някакъв див замък! Вземи перото и пиши: „Любима Фил…“ О, по дяволите!

— Написах „Скъпа Филипа“.

— Добре. Пиши нататък. „Може би ще ти е интересно да узнаеш, че чудакът с шлем с пера, който изчезна толкова загадъчно от Танед, се казва Кахир Мавр Дифрин и е син на сенешал Кеалах. Този странен тип го търсим не само ние, но както се оказа, и службите на Ватие де Ридо, и хората на онзи кучи син…“

— Госпожа Филипа, кхъ-кхъ, не обича такива думи. Написах „онзи мошеник“.

— Така да бъде, „… онзи мошеник Стефан Скелен. Ти знаеш не по-зле от мен, скъпа Фил, че разузнавателните служби издирват само онези агенти и емисари, които особено много са вбесили Емхир. Такива, които, вместо да изпълнят заповедта или да загинат, са го предали и не са изпълнили заповедта. Така че нещата изглеждат доста странни, тъй като бяхме сигурни, че заповедите, дадени на Кахир, се отнасят до залавянето на принцеса Цирила и доставянето й в Нилфгард“. На нов ред. „Бих искал да обсъдя на четири очи с теб странните, но обосновани подозрения, които се появиха у мен във връзка с това дело, а също така и доста поразителните, но нелишени от смисъл теории. С най-дълбоко уважение“, et cetera, et cetera14.

вернуться

7

Fundamentum regnoium (лат.) — основа на държавата. — Б.пр.

вернуться

8

To primo (лат.) — това първо. — Б.пр.

вернуться

9

Secundo (лат.) — второ. — Б.пр.

вернуться

10

Impediment (лат.) — препятствие. — Б.пр.

вернуться

11

Memoria fragilis est (лат.) — Паметта подвежда. — Б.пр.

вернуться

12

Raptus puellae (лат.) — отвличане на девойка. — Б.пр.

вернуться

13

На латински sempiternum означава „завинаги“. — Б.пр.

вернуться

14

Et cetera (лат.) — и така нататък. — Б.пр.