— Е, какво мислиш? — изтръгна го Регис от размислите му. — Одобряваш ли плана?
— Одобрявам го. Да тръгваме.
„Тогава нещо ме накара — спомни си вещерът — да не казвам веднага на останалите за намерението ми да минем през Исгит. И да помоля Регис също да не говори на тази тема. Сам не знам защо протаках. Днес, когато всичко тотално се е объркало, бих могъл да си внушавам, че съм обърнал внимание на поведението на Милва. На проблемите й. На очевидните признаци. Но това нямаше да е истина. Нищо не забелязвах, а онова, което забелязвах, не ме интересуваше. Като последния идиот! И продължавахме да се движим на изток, без да бързаме да завиваме към блатата.
От друга страна, добре, че не избързахме — помисли си той, като извади меча си и докосна с пръст острото като бръснач острие. — Ако още тогава бяхме тръгнали към Исгит, сега нямаше да притежавам това оръжие.“
От разсъмване нито бяха виждали, нито бяха чували някакви войски. Милва яздеше най-отпред, оставила далеч зад гърба си останалите. Регис, Лютичето и Кахир разговаряха.
— Само дано друидите да се съгласят да ни помогнат в тази работа с Цири — безпокоеше се поетът. — Случвало ми се е да срещам друиди, и повярвайте ми, това са саможиви чудаци. Може да се случи така, че изобщо да не пожелаят да разговарят с нас, камо ли да използват магия.
— Регис познава някой в Каед Дху — напомни вещерът.
— Да не датира това познанство отпреди триста-четиристотин години?
— Доста по-отскоро е — отговори вампирът, усмихвайки се загадъчно. — Впрочем, друидите са дълговечни. Постоянно се намират на чист въздух, сред първобитна и девствена природа, и това се отразява прекрасно на здравето им. Дишат с пълни гърди. Лютиче, като пълниш белите си дробове с горски въздух, и ти ще бъдеш здрав.
— От този горски въздух скоро ще ми поникне козина, по дяволите — подхвърли шеговито Лютичето. — Нощем сънувам кръчми, бира и баня. А първобитната природа да я вземат първобитните дяволи, защото много се съмнявам в благотворното й влияние върху здравето, особено психическото. Споменатите друиди са най-добрият пример за това, тъй като не са много наред с главите. Малко са чалнати на тема природа и опазването й. Малко ли пъти съм бил свидетел как са изпращали петиции на властите? Не ловувайте, не сечете дървета, не изхвърляйте отходните води в реките и други подобни дивотии. А върхът на глупостта им се прояви, когато цялата им делегация при крал Ейтан в Цидарис се яви с венци от имел. Аз точно тогава бях там…
— И какво искаха? — поинтересува се Гералт.
— Както знаете, населението на кралство Цидарис се прехранва главно с риболов. Друидите настояваха кралят да използва само мрежи с определена големина на дупките, и сурово да наказва рибари, чиито дупки се окажат по-малки от разрешените. На Ейтан му увисна ченето, а онези с имеловите венци му обясниха, че дупките с такава големина са единственият начин да се предпазят рибните запаси от унищожение. Но кралят ги изведе на терасата, посочи им морето и им разказа как веднъж най-смелият от мореплавателите му плувал два месеца на запад и се върнал, защото водата на кораба свършила, а на хоризонта нямало и следа от суша. И ги попита дали те, друидите, смятат, че може да се свърши цялата риба в такова море. Напълно е възможно, отговориха те, макар че несъмнено морският риболов ще издържи най-дълго като източник на храна, взета направо от природата. Но ще дойде време, когато рибата ще започне да не стига и гладът ще стане проблем. Затова непременно рибарските мрежи трябва да са с големи дупки, за да се ловят по-стари риби и да се пазят малките. Ейтан попита кога, според друидите, ще настъпи този ужасен ден на глад, а те отговориха, че скоро, след около две хиляди години по техните прогнози. Кралят любезно се сбогува с тях и ги помоли да не се притесняват и да дойдат отново след около хиляда години. Тогава щял да помисли над предложението им. Друидите не разбраха шегата и се опитаха да възразят, но бяха изхвърлени през вратата.
— Такива са си те, друидите — потвърди Кахир. — При нас, в Нилфгард…
— Аха! — възкликна триумфално Лютичето. — „При нас, в Нилфгард!“ А вчера, когато те нарекох нилфгардец, така подскочи, сякаш те е ужилил стършел! Може би най-накрая ще решиш какъв си, Кахир?
— За вас си оставам нилфгардец — сви рамене Кахир, — виждам, че нищо не може да ви убеди. Но за да сме точни, трябва да знаете, че в империята нилфгардци се наричат само коренните жители на столицата и близките й околности, намиращи се в Долна Алба. Моят род произлиза от Виковаро, следователно…
— Млъкнете! — обади се неочаквано и не особено любезно яздещата най-отпред Милва.