Всички веднага млъкнаха и спряха конете си, знаейки, че девойката вижда, чува или инстинктивно усеща ако наблизо има нещо, което ще могат да изядат, ако стрелкинята успее да се промъкне и да го уцели със стрела. Милва наистина хвана лъка, но не скочи от седлото. Значи не ставаше въпрос за лов. Гералт се приближи предпазливо.
— Дим — каза тя кратко.
— Не виждам.
— Подуши.
Обонянието не я беше подвело — миризмата на дим беше слаба. Това не можеше да е дим от пожар. Гералт установи, че този дим мирише приятно. Идваше от огън, на който се пече нещо.
— Ще заобиколим ли? — попита тихо Милва.
— Първо ще хвърлим един поглед — каза вещерът, като слезе от кобилата и подаде юздата на Лютичето. — Не е зле да знаем какво заобикаляме. И кой е останал зад гърба ни. Ела с мен. А другите нека почакат в седлата. Бъдете внимателни.
От храстите на края на гората се откри изглед към обширно сечище и наредени на равни купчини отсечени дървета. Тънката струя дим се вдигаше някъде измежду купчините. Гералт се поуспокои — в полезрението им нищо не помръдваше, а между купчините имаше твърде малко място за голяма група хора. Милва също забеляза това.
— Няма коне — прошепна тя. — Това не е армия. Дървари, струва ми се.
— На мен също. Но ще отида да проверя. Скрий се.
Когато той се приближи крадешком, чу гласове. Приближи се. И страшно се учуди. Но слухът не го беше подвел.
— Половин пирог-кръг!
— Малка купа-звънец!
— Гвинт!
— Пас!
— Присъединявам се! Вист! Покажи! О, пфу!
— Ха-ха-ха! Вале с ниски! Загази! Бая ще се озориш, трябваше да си пазиш малката купа!
— Ще видим. Играя валето. Какво, взе ли? Ех, Язон, изигра го като последния новак!
— Защо не игра дамата, нещастник! Като ще взема пръчката…
Може би вещерът щеше да продължи да дебне — в края на краищата, гвинт можеше да играе кой ли не, пък и Язон не е от редките имена. Но измежду възбудените гласове на картоиграчите изведнъж се промъкна едно добре познато цвърчене:
— Ма-а-амка му!
— Здравейте, момчета! — Гералт излезе иззад купчината дърва. — Радвам се да ви видя. При това сте в пълен състав, даже и с папагала.
— По дяволите! — От смайване Золтан Чивай изпусна картите, след което толкова бързо скочи на крака, че застаналият върху рамото му Фелдмаршал Дуда заудря с криле, и извика уплашено: — Проклет да съм, това е вещерът! Или е мираж? Пърсифал, виждаш ли същото, което и аз?
Пърсифал Шутенбах, Мънро Бруис, Язон Варда и Фигис Мерлуцо заобиколиха Гералт и здравата му смачкаха дясната ръка с ръкостисканията си. А когато иззад купчините от дърва се появи и останалата част от дружината, буйната радост се усили още повече.
— Милва! Регис! — завика Золтан, прегръщайки всички подред. — Лютичето — жив, макар и с превръзка на главата! И какво ще кажеш, загубен музиканте, за поредната мелодраматична баналност? Така става в живота, това не ти е поезия! И знаеш ли защо? Защото не се поддава на критика!
— А къде е Калеб Стратън? — огледа се Лютичето.
Джуджетата веднага млъкнаха и посърнаха.
— Калеб — каза най-накрая Золтан, подсмърквайки — спи в земята, под една бреза, далеч от любимите си върхове и планината Карбон. Когато Черните ни застигнаха при Ина, той тичаше твърде бавно, не успя да достигне гората… Удариха го с меч по главата, а когато падна, го прободоха с копие… Е, по-весело, де, ние вече го оплакахме, стига толкова! Трябва да се радваме. Ето, вие сте се измъкнали всичките от суматохата в лагера. Ха, даже дружината се е увеличила, както виждам.
Кахир наведе глава под внимателния поглед на джуджето, но не се обади.
— Е, сядайте — покани ги Золтан. — Ние тук си печем овчица. Натъкнахме се на нея преди два дни, беше самотна и тъжна, и не позволихме да загине от лоша смърт — от глад или във вълча паст. Милостиво я заколихме и сега я печем. Сядайте. А теб, Регис, ще те помоля за минутка да дойдеш настрани. И теб, Гералт.
Зад близката купчина от дърва седяха две жени. Едната кърмеше бебе и при вида на приближаващите се мъже се извърна срамежливо. Наблизо една девойка, чиято ръка беше омотана с не особено чисти парцали, си играеше в пясъка с две деца. Вещерът я позна веднага, след като тя вдигна към него мътните си, равнодушни очи.
— Отвързахме я от каруцата, която вече гореше — поясни джуджето. — Още малко — и щеше да свърши по същия начин, както искаше онзи проклет жрец. Тя все пак мина през Изпитанието с огън. Огънят я лизна, поопече й месото. Е, превързахме я, колкото можахме, намазахме я с лой, но това не е достатъчно. Фелдшере, ще можеш ли…
— Веднага.
Регис понечи да развърже парцалите, но девойката запищя, отстъпи и прикри лицето си със здравата си ръка. Гералт се приближи, за да я хване, но вампирът го спря с жест. Погледна втренчено в безумните очи на девойката и тя веднага се успокои, омекна. Главата й се отпусна върху гърдите й. Дори не потрепна, когато Регис внимателно махна мръсната превръзка и намаза обгорената ръка с мехлем с остра и странна миризма.