Гералт се извърна, погледна към жената и децата, а после — и към джуджето. Золтан се изкашля.
— Натъкнахме се на жената — поясни той шепнешком — и на двете деца тук, в Ангрен. Бяха се изгубили, уплашени и гладни, затова ги взехме с нас да се грижим за тях. Така се получи.
— При теб все така се получава — леко се усмихна Гералт. — Ти си непоправим алтруист, Золтан Чивай.
— Всеки си има някакви недостатъци. Ето ти, например, все така бързаш да спасиш твоето девойче.
— Все така. Макар че нещата се усложниха.
— Заради нилфгардеца, който преди те следеше, а сега се е присъединил към компанията?
— Отчасти. Золтане, откъде са бегълците? От кого бягаха? От Нилфгард или от „катериците“?
— Трудно е да се каже. Децата не знаят нищо, жените не са особено разговорчиви и странят от нас, неясно защо. Ако изругаеш или се оригнеш пред тях, целите пламват… Няма значение. Но срещнахме и други бежанци, дървари, и от тях знаем, че тук се вихри Нилфгард. Като че ли са старите ни познати — разездът, който е дошъл от запад, откъм Ина. Но май има и групи, дошли от юг. През Яруга.
— А с кого се бият?
— Това е загадка. Дърварите говореха за армия, предвождана от някаква Бяла кралица. И тази кралица здравата бие Черните. Изглежда, даже се прехвърля от другата страна на Яруга с войската си и бушува с огън и меч из имперските земи.
— Що за войска е това?
— Нямам никаква представа — почеса се Золтан по ухото. — Разбираш ли, тук всеки ден минават разни въоръжени отряди, но ние не ги питаме какви са. Крием се в храстите…
Разговорът им беше прекъснат от Регис, който се бе справил с изгорената ръка на девойката.
— Превръзката трябва да се сменя всеки ден — каза той на джуджето. — Ще ви оставя мехлем и бинт, който не залепва за раната.
— Благодаря, фелдшере.
— Ръката й ще заздравее — каза тихо вампирът, гледайки вещера. — С времето дори белегът ще изчезне от младата й кожа. Но с главата й нещата са по-зле. Това не се лекува с моите мехлеми.
Гералт мълчеше. Регис избърса ръцете си с парцал.
— Съдба или проклятие — прошепна той. — Да умееш да чувстваш болестите в кръвта, всички болести, и да не си в състояние да ги излекуваш…
— Е — въздъхна Золтан, — да лекуваш кожата е едно, но увредения разум никой не може да го оправи. Само можеш да се грижиш за болния… Благодаря за помощта, фелдшере. Ти, виждам, също си се присъединил към компанията на вещера?
— Така се получи.
— Хм — поглади брадата си Золтан. — И къде сте тръгнали да дирите Цири?
— Отиваме в Каед Дху, в друидския кръг. Надяваме се друидите да ни помогнат.
— Отникъде няма помощ — обади се със звънък, металически глас седналата при близкия куп дърва девойка с превързаната ръка. — Отникъде няма помощ. Само кръв. И огнено кръщение. Огънят пречиства. Но и убива.
Регис хвана здраво за ръката изумения Золтан и му нареди с жест да мълчи. Гералт, който знаеше, че това е хипнотичен транс, не се обаждаше и не помръдваше.
— Който кръв е проливал и кръв е пил, с кръв ще заплати — говореше девойката, без да вдига глава. — Няма да минат и три дни, и едно ще умре вътре в друго, и тогава ще умре нещо във всеки. Малко по малко ще умират, малко по малко… А когато накрая се протрият подметките железни и пресъхнат сълзите, тогава ще умре последното, което е останало. Ще умре дори онова, което никога не умира.
— Говори — каза тихо и нежно Регис. — Говори, какво виждаш?
— Мъгла. Кула в мъглата. Това е Кулата на лястовицата… При езеро, сковано от лед.
— Какво друго виждаш?
— Мъгла.
— Какво чувстваш?
— Болка…
Регис не успя да зададе следващия въпрос. Девойката тръсна глава, закрещя диво, заплака. А когато вдигна очи, в тях наистина имаше само мъгла.
„Золтан — спомняше си Гералт, все още шарейки с пръсти по покритото с руни оръжие — след историята с девойката се изпълни с уважение към Регис и изостави фамилиарния тон.“ Двамата изпълниха молбата на Регис и не казаха на останалите нито дума за странното явление. Вещерът не се обезпокои особено. На него вече му се беше случвало да вижда подобни трансове и той общо взето предполагаше, че дрънканиците на хипнотизираните не са пророчества, а повтаряне на уловените мисли и подсъзнателни внушения на хипнотизатора. Наистина, сега не ставаше въпрос за хипноза, а за вампирска магия, и Гералт не се интересуваше особено какво друго от мислите на Регис би уловила омагьосаната девойка, ако състоянието й на транс беше продължило.