— Има разлика — промърмори Сабрина. — Аз не съм била три години любовница на Хенселт! Още по-малко пък негова шпионка!
— Достатъчно! Млъкни!
— Подкрепям — обади се неочаквано Шеала де Танкарвил. — Млъкни, Сабрина. Стига сме дрънкали за Танед, за шпионски и извънбрачни афери. Не дойдох, за да участвам в спорове и да слушам взаимни упреци и обиди. Също така не съм заинтересована и от ролята на арбитър — ако сте ме повикали с тази цел, трябва да ви кажа, че е било напразно. Всъщност, подозирам, че участието ми в срещата при всички случаи е напразно, че губя време за сметка на изследователската си работа. Но ще се въздържа от предположения. Предлагам най-сетне да дадем думата на Филипа Ейлхарт. В края на краищата трябва да узнаем целта и причината на това събиране. Да разберем ролята, която трябва да изпълним. Тогава без излишни емоции ще решим дали да продължим представлението или да спуснем завесите. Дискретността, за която ни помолиха, естествено, обвързва всички ни. Що се отнася до последствията за недискретните — аз, Шеала де Танкарвил, ще се заема лично с този проблем.
Нито една от магьосничките не се помръдна и не изрече нито дума. Трис нито за миг не се усъмни в сериозността на предупреждението на Шеала. Отшелничката от Ковир не хвърляше думите си на вятъра.
— Даваме ти думата, Филипа. Обръщам се към уважаемото събрание с молба да пази тишина, докато Филипа не даде знак, че е приключила.
Филипа Ейлхарт се изправи, шумолейки с роклята си.
— Уважаеми колежки — започна тя, — ситуацията е сериозна. Магията е в опасност. Трагичните събития на Танед, към които се връщам мислено със съжаление и нежелание, доказаха, че резултатите от стотици години уж безконфликтно сътрудничество мигновено пропадат, когато стане въпрос за лична изгода и прекомерни амбиции. Сега ние имаме разкол, хаос, взаимна вражда и недоверие. Случващото се започва да се изплъзва от контрол. За да се възстанови контролът, за да не допуснем стихийните катаклизми да потопят този размятан от бурята кораб, нечии силни ръце трябва да хванат кормилото му. Аз, госпожа Льоантил, госпожа Мериголд и госпожа Мец вече обсъдихме проблема и стигнахме до съгласие. Не е достатъчно да се възстановят унищожените на Танед Капитул и Съвет. Всъщност тези две институции няма и от кого да се възстановят, няма и гаранции, че още от изграждането им няма да се заразят от болестта, унищожила предишните. Необходимо е да се създаде съвсем нова, тайна организация, която да служи напълно само на делото на магията. Която ще направи всичко възможно, за да не допусне катаклизъм. Защото ако магията загине, този свят също ще загине. Така, както преди много векове светът, лишен от магията и от прогреса, предизвикван от нея, потънал в хаос и мрак, удавил се в кръв и варварство. Каним всички присъстващи тук да се присъединят към нашата инициатива и да вземат активно участие в работата на предложеното тайно общество. Позволихме си да ви поканим, за да чуем вашето мнение по този въпрос. Приключих.
— Благодарим — кимна Шеала де Танкарвил. — Ако позволите, аз ще продължа. Първият ми въпрос, драга Филипа, е следният: защо аз? Защо ме повикахте тук? Аз многократно съм отказвала да се издига кандидатурата ми за Капитула, отказвала съм кресло в Съвета. Първо, аз съм погълната от работата си. Второ, смятам и винаги съм смятала, че в Ковир, Повис и Хенгфорс има други, по-достойни за тази чест. Питам защо поканихте тук мен, а не Кардуин? Не Истред от Аед Гинваел, Тугдуал или Зангенис?
— Защото те са мъже — отговори Филипа. — Организацията, която имам предвид, трябва да се състои само от жени. Госпожо Асире?
— Оттеглям въпроса си — усмихна се нилфгардската магьосница. — Той съвпада с въпроса на госпожа Де Танкарвил. Отговорът ви ме задоволява.
— Намирисва ми на женски шовинизъм — подхвърли язвително Сабрина Глевисиг. — Особено от твоите уста, Филипа, след смяната на… ориентацията ти. Нямам нищо против мъжете. Нещо повече — аз обожавам мъжете и не мога да си представя живота без тях. Но… След кратък размисъл… Общо взето, това е разумна концепция. Мъжете са психически нестабилни, прекалено се поддават на емоциите, на тях не може да се разчита в критични ситуации.
— Това е факт — съгласи се спокойно Маргарита Льоантил. — Постоянно сравнявам резултатите на ученичките от Аретуза с резултатите от работата на момчетата от училището в Бан Ард, и везните винаги се накланят в полза на момичетата. Магията означава търпение, деликатност, интелект, досетливост, упоритост, а също така смирено и спокойно приемане на пораженията и несполуките. Мъжете ги погубва амбицията. Те винаги искат нещо, за което знаят, че е невъзможно и недостижимо. А не забелязват възможното.