— Достатъчно, достатъчно, достатъчно! — възкликна Шеала, без да крие усмивката си. — Няма нищо по-лошо от научно обоснования шовинизъм, засрами се, Рита. Макар че… Да, аз също смятам за правилна предложената еднополова структура на този… конвент или, ако щете, ложа. Както чухме, става въпрос за бъдещето на магията, а магията е прекалено сериозно нещо, за да се поверява съдбата й на мъжете.
— Ако позволите — изрече мелодично Францеска Финдабаир, — бих искала да прекъсна за момент дискусията за естественото и несъмненото доминиране на нашия пол, и да се съсредоточим върху въпросите, засягащи предложената инициатива, чиято цел все така не ми е докрай ясна. Моментът не е случаен и навява асоциации. Води се война. Нилфгард разгроми северните кралства и ги е притиснал до стената. Дали зад общите приказки, които чух тук, не се крие желание да се обърне ситуацията? Да се разгроми и да се притисне до стената Нилфгард? А после да дойде редът на наглите елфи? Ако е така, скъпа Филипа, няма да се разберем.
— Това ли е причината, заради която ме поканихте тук? — попита Асире вар Анахид. — Не отделям особено внимание на политиката, но знам, че императорската армия удържа победа над вашите войски във войната. Освен госпожа Францеска и госпожа Танкарвил, която е поданик на неутрално кралство, всички останали дами са представителки на враждебни на Нилфгардската империя държави. Как трябва да разбирам думите за солидарност между магьосничките? Като призив към измяна? Съжалявам, но не се виждам в подобна роля.
След като приключи, тя се наведе, сякаш за да докосне нещо, намиращо се извън проекцията.
— С нея отгоре на всичко има и котка — прошепна Кейра Мец. — Обзалагам се, че е черна…
— Тихо — изсъска Филипа. — Скъпа Францеска, уважаема Асире, инициативата ни трябва да бъде абсолютно аполитична, това е основната ни идея. Ще се ръководим не от интересите на раси, кралства, крале и императори, а от благото на магията и нейното бъдеще.
— Ако ще се ръководим от благото на магията — усмихна се студено Сабрина Глевисиг, — мисля, че не бива да забравяме и за благосъстоянието на магьосниците? А нали на всички ни е известно как се отнасят към магьосниците в Нилфгард. Ние тук ще си дрънкаме аполитично, а когато победи Нилфгард и попаднем под властта на императора, то всичките ще изглеждаме като…
Трис се размърда неспокойно. Филипа, въздъхна едва чуто. Кейра сведе поглед. Шеала се направи, че намества шала си. Францеска прехапа устни. Лицето на Асире вар Анахид не потрепна, но се покри с лека руменина.
— Исках да кажа, че всички нас ще ни очаква лоша съдба — бързо завърши Сабрина. — Филипа, Трис и аз, всички бяхме на Соденския хълм. Емхир ще се разплати с нас за това поражение, за Танед, за цялата ни дейност. Но това е само едно от съмненията, които предизвикват у мен декларираната аполитичност на този конвент. Означава ли участието в него незабавно да се откажем от настоящата ни политическа служба, която изпълняваме при нашите крале? Или трябва да си останем по местата и да служим на двама господари: магията и властта?
— Когато някой твърди, че е аполитичен — усмихна се Францеска, — винаги го питам коя от политиките конкретно има предвид.
— Със сигурност не онази, с която се занимава — каза Асире вар Анахид, гледайки към Филипа.
— Аз съм аполитична — вдигна глава Маргарита Льоантил. — И моето училище също е аполитично. Имам предвид всички съществуващи типове, видове и родове политика.
— Скъпи дами — обади се мълчалата дълго време Шеала, — помнете, че сте от силния пол. Не се дръжте като момиченца, които дърпат през масата към себе си чинията с лакомствата. Предложените от Филипа принципи са абсолютно разбираеми. Поне за мен, а нямам много основания да ви смятам за по-малко съобразителни. Извън стените на тази зала можете да бъдете каквито си искате и да служите на когото желаете с каквото пожелаете, колкото искате вярно. Но когато конвентът се събере, трябва да се занимаваме изцяло с магията и с нейното бъдеще.
— Точно така си го представям — потвърди Филипа Ейлхарт. — Знам, че проблемите са много, че има съмнения и неясноти. Ще ги обсъдим при следващата среща, в която всички ние ще участваме вече не като проекции или илюзии, а лично. Присъствието ще се смята не за официален акт на присъединяване към конвента, а за жест на добра воля. Ще вземем заедно решението дали изобщо да има такъв конвент. Всички ние. Равноправно.
— Всички ние? — повтори Шеала. — Виждам тук празни столове, предполагам, че не са сложени случайно?