— Това не са елфи! — извика конникът с шлема с наносника, докато вадеше своя меч. — Хванете ги живи! Живи!
Един от онези, които изхвърляха стоката от фургона, скочи на земята и се засуети. Обаче Гералт вече беше успял да извади собствения си меч и не загуби нито секунда. Въодушевлението на останалите двама се поохлади от плисналия върху тях фонтан от кръв. Гералт се възползва от това и съсече втория. Но конниците вече се носеха към него. Той се изплъзна изпод мечовете им, парира един удар, направи финт и в този момент почувства силна болка в дясното коляно и усети, че пада. Не беше ранен. Просто излекуваният в Брокилон крак без никакво предупреждение отказа да му се подчинява.
Замахналият срещу него с брадва човек изведнъж извика и се завъртя, сякаш някой силно го е блъснал. Преди нападателят да падне, вещерът видя, че странично в тялото му се е забила до средата стрела с дълги пера. Лютичето извика. Гръмотевица заглуши вика му.
Вкопчилият се в колелото на каруцата Гералт видя при светлината на мълнията светлокоса девойка с опънат лък, излизаща от елшака. Конниците също я забелязаха. И не можеха да не я забележат, защото в този момент един от тях падна назад от коня, уцелен от стрела, превърнала гърлото му в кървава пихтия. Тримата останали, включително командирът с шлема с наносника, веднага оцениха опасността и се понесоха с викове към жената, криейки се зад вратовете на конете си. Мислеха, че конските вратове ще са достатъчна преграда пред стрелите. Грешаха.
Мария Баринг, наричана Милва, опъна лъка. Целеше се спокойно, допряла тетивата до лицето си.
Първият от атакуващите извика и се плъзна от коня, стъпалото му се закачи за стремето и подкованите копита го премазаха. Вторият нападател направо беше пометен от седлото от следващата стрела. Третият, командирът, вече беше близо и се изправяше на стремената, вдигайки меча си за удар. Милва дори не потрепна. Гледайки безстрашно нападателя, опъна лъка и от пет крачки разстояние заби стрелата право в лицето му, заедно със стоманения наносник. Стрелата проби главата му, изхвърляйки шлема настрани. Конят не се спря. Нападателят, лишен от шлема си и от голяма част от главата си, седя още няколко мига върху седлото, после бавно се наклони и се строполи в една локва. Конят изцвили и побягна нататък.
Гералт се изправи с усилие и помасажира крака си, който го болеше, но колкото и да беше чудно, си изглеждаше наред — вещерът можеше да стои на него, можеше да ходи. Наблизо, отмятайки от себе си притисналия го труп с разкъсано гърло, от земята се надигна Лютичето. Лицето на поета имаше цвят на негасена вар.
Милва се приближи, пътьом вадейки стрелата от тялото на един от убитите.
— Благодаря ти — каза вещерът. — Лютиче, благодари и ти. Това е Милва Баринг. Дължим й живота си.
Милва измъкна стрелата от другия труп, огледа окървавения накрайник. Лютичето измърмори нещо неразбираемо, приведе се в учтив, но леко неустойчив поклон, после падна на колене и повърна.
— Кой е този? — Жената избърса накрайника на стрелата с наръч мокри листа и я прибра в колчана. — Приятел ли ти е, вещерю?
— Да. Казва се Лютичето. Той е поет.
— Поет. — Милва погледна към измъчвания от вече сухи пориви за повръщане трубадур, после вдигна очи. — Щом е така, разбирам. Ако нещо не разбирам, то е защо той повръща тук, вместо да пише рими някъде на спокойствие. Всъщност това не е моя работа.
— Донякъде е твоя. Ти му спаси кожата. А също и моята.
Милва избърса мокрото си от дъжда лице, на което все още можеше да се види отпечатъкът от тетивата. Макар че беше стреляла няколко пъти, резката беше само една — тя постоянно притискаше тетивата си към едно и също място.
— Вече бях в елшака, когато ти си бъбреше с хевкара — каза тя. — Не исках гадината да ме види, пък и нямаше нужда. А после дойдоха другите и започна касапницата. Ти добре се разправи с неколцина. Умееш да боравиш с меча, не може да се отрече. Макар и куцането да ти пречи. Трябваше да поседиш още в Брокилон, да си лекуваш крака. Ще вземеш да го повредиш и после цял живот да куцаш, даваш ли си сметка?
— Ще се справя.
— И на мен така ми се струва. Защото тръгнах след теб — да те предупредя. И да те върна обратно. Нищо няма да се получи от твоя поход. На юг се води война. От Дришот към Бруге се придвижва нилфгардска войска.
— Откъде знаеш?
— Дори и оттук. — Девойката с широк жест посочи труповете и конете. — Това са нилфгардци. Не виждаш ли слънцето на шлемовете им? Бродериите на чуловете? Пригответе се и да си плюем на петите, че току-виж са дошли и други. Тези тук са само разузнавателен отряд.