И всичко се повтаряше.
— Интересно, кой с кого се бие? — попита за пореден път Лютичето, не особено разбираемо, тъй като точно в момента дъвчеше изпросен от Милва сухар.
Седяха на самия ръб на пропастта, добре скрити сред хвойновите храсти. Можеха да наблюдават битката, без да се опасяват, че някой ще ги забележи. По-точно — не че можеха, а се налагаше да наблюдават. Нямаха друг изход. Пред тях кипеше битка, зад тях пламтеше гората.
— Не е трудно да се отгатне. — Гералт най-накрая отговори неохотно на въпроса на Лютичето: — Конниците са нилфгардци.
— А пешаците?
— Пешаците не са нилфгардци.
— Конниците са редовна кавалерия от Верден — каза Милва, до момента навъсена и подозрително неразговорлива. — Имат шахматни клетки на чуловете. А онези в селото са бругенски наемници. Личи си по хоругвите им.
Наистина, ободрените от поредния успех пешаци вдигнаха зелено знаме с бял кръст. Гералт беше гледал внимателно, но по-рано не беше видял знамето — защитниците го вдигаха едва сега. Явно в началото на битката се беше заплеснал някъде.
— Дълго ли ще седим тук? — попита Лютичето.
— Виж го ти — промърмори Милва. — И пита. Погледни сам. Накъдето и да се обърнеш — все е гадно.
Нямаше нужда Лютичето да се обръща. По целия хоризонт се вдигаха стълбове от дим. Най-плътна беше димната завеса на север и на запад, където нечия армия беше подпалила горите. Много димеше и на юг — там, накъдето се бяха насочили, когато битката им прегради пътя. Но през часа, който бяха прекарали на хълма, беше започнал да се вдига дим и на изток.
— И все пак, вещерю — започна жената след кратко мълчание, поглеждайки Гералт, — много ми е интересно какво смяташ да правиш сега. Зад нас са нилфгардците и горящата гора, какво е пред нас — сам виждаш. Та какви са ти плановете?
— Плановете ми не са се променили. Ще изчакам битката и ще тръгна на юг. Към Яруга.
— Сигурно си откачил — направи гримаса Милва. — Нали виждаш какво става. И с невъоръжено око се вижда, че това не е някаква кавга между немирници, а истинска война. Нилфгард напредва рамо до рамо с Верден. На юг вече със сигурност са преминали Яруга, навярно цялото Бруге, а може би и Соден са в пламъци…
— Трябва да се добера до Яруга.
— Чудесно. А после?
— Ще намеря лодка, ще тръгна надолу, ще опитам да стигна до устието. После кораб… По дяволите, трябва да има някои кораби, тръгващи оттам…
— За Нилфгард? — изсумтя тя. — Значи плановете не са се променили?
— Не си длъжна да ме придружаваш.
— Ясно е, че не съм длъжна. И благодаря на боговете, защото не държа да умирам. Не че ме е страх, но ще ти кажа нещо: не е голямо геройство да се оставиш да те убият.
— Знам — отговори той. — Имам опит. Не бих тръгнал в тази посока, ако не беше необходимо. Но е необходимо, така че ще тръгна. Нищо не може да ме спре.
— Ха! — измери го тя с поглед. — Ама че глас — сякаш някой стърже с нож по дъното на старо гърне. Ако император Емхир те слушаше, щеше да напълни гащи от страх. При мен, стража, при мен, императорска свита, беда, беда, един вещер е тръгнал право към мен, в Нилфгард; като дойде, ще ми вземе и короната, и живота! Загубен съм!
— Престани, Милва!
— Защо? Време е някой да ти каже истината в очите. Проклета да съм, ако съм виждала по-глупав тип от тебе! Отиваш при Емхир да измъкнеш девойката си? Която Емхир е избрал за императрица? Която е измъкнал от ръцете на кралете? Емхир има остри нокти, каквото хване — не го пуска. Кралете не могат да се справят с него, а ти искаш?
Вещерът не отговори.
— До Нилфгард му се приходило — повтори Милва, клатейки глава. — Да повоюва с императора, да му измъкне невястата. А помисли ли какво може да стане? Когато пристигнеш там и намериш своята Цири в покоите й в двореца, цялата в злато и коприна — какво ще й кажеш? Ела с мен, мила, за какво ти е императорският трон, ние двамата ще живеем в колиба, в периодите преди жътва ще гризем кори. Погледни се — куц дрипльо. Дори кафтана и обувките са ти ги дали дриадите, от някакъв елф, умрял от раните си в Брокилон. Знаеш ли какво ще стане, когато госпожичката ти те види? Ще те заплюе в очите, ще ти се изсмее, ще заповяда на лакеите си да те изхвърлят навън и да насъскат кучетата срещу теб!