Безсилие и отчаяние.
След два дни дъждът спря и изгря слънце. Горите издишваха изпарения и бързо разсейващи се мъгли, птиците трескаво се заеха с песни да компенсират периода на принудително мълчание. Золтан се развесели и обяви по-продължителна почивка, като обеща след нея да вървят по-бързо и да стигнат до Стария път само за един ден.
Жените от Кернов украсиха всички клони наоколо с дрехите си за сушене, а те самите, останали само по нощници, се скриха срамежливо в храстите и се захванаха да готвят. Разсъблечените деца се разлудуваха, като по всякакви начини нарушаваха покоя на изпускащия изпарения гъсталак. Изтощен, Лютичето легна да спи. Милва изчезна някъде.
Джуджетата почиваха активно. Фигис Мерлуцо и Мънро Бруис отидоха да берат гъби. Золтан, Язон Варда, Калеб Стратън и Пърсифал Шутенбах седнаха близо до фургона и се заеха да играят гвинт — любимата им игра на карти, на която отделяха всяка свободна минута, дори и в предишните, дъждовни вечери.
Вещерът обикновено сядаше и наблюдаваше играта, сега направи същото. Все така не можеше да проумее сложните правила на тази типична за джуджетата игра, но се възхищаваше на изключително старателно изработените карти и фигурки. В сравнение с картите, използвани от хората, тези на джуджетата бяха същински полиграфически шедьоври. Гералт за пореден път се убеждаваше, че техниката на брадатия народ е на много високо равнище, и то не само в областта на минната промишленост, рудодобива и металургията. Фактът, че в конкретния отрасъл, производството на карти за игра, не държаха монопола на пазара, можеше да се обясни само с това, че при хората картите не бяха толкова популярни, колкото костите, а и най-хазартно настроените човеци не обръщаха особено внимание на естетиката. Хората картоиграчи, които вещерът беше имал възможност да наблюдава неведнъж, винаги играеха с изтъркани карти, толкова зацапани, че преди да ги хвърли, играчът трябваше да положи усилия да ги отлепи от пръстите си. Фигурите бяха нарисувани толкова небрежно, че дамата можеше да се отличи от валето само по това, че валето е на кон. А конят, между другото, приличаше повече на куца невестулка.
При изображенията на картите на джуджетата бяха изключени подобни грешки. Носещите корони крале си бяха истински крале, дамите бяха красиви и с големи бюстове, а въоръжените с алебарди валета — мустакати. Фигурите си имаха различни названия при джуджетата, но Золтан и компанията му по време на игра използваха всеобщия език и човешките наименования.
Слънцето грееше, от гората се вдигаха изпарения, а Гералт наблюдаваше играта.
Основният принцип в гвинта на джуджетата беше нещо, подобно на търг на конски пазар — както по интензивността, така и по напрегнатостта на гласовете на участниците в търга. После двойката, обявила по-високата „цена“, се стараеше да спечели колкото се може повече ръце, на което другата двойка пречеше по всякакви начини. Разиграването протичаше гръмко и шумно, а до всеки играч лежеше дебела пръчка. Джуджетата се удряха с пръчките рядко, но ги хващаха много често.
— Как играеш, кратуно? Дръвник такъв! Защо игра листенце вместо сърце? Аз защо обявих сърца? Ще взема вече пръчката и ще те измлатя по тая глупава глава!
— Имах четири листенца с вале, мислех, че ще им ги изтегля!
— Четири листенца друг път! Не можеш да си преброиш собствените карти! Не умувай толкова много, Стратън, това тук не ти е университет! Тук се играе на карти! Дори едно прасе може да спечели срещу майстор, ако му дойдат добри карти. Раздавай, Варда!
— Питка-камбани!
— Малка купа-кълбо!
— Като игра крал-кълбо, омаза нещата. Контра!
— Гвинт!
— Недей да спиш, Калеб! Има контра с гвинт! Какво обявяваш?
— Голяма купа-камбана!
— Пас. Хааа! И какво? Никой ли не гвинтува? Подвихте ли опашки, синковци? Ти си наред, Варда. Пърсифал, ако още веднъж му намигнеш, така ще те изтряскам по окото, че до зимата няма да можеш да мигнеш.
— Вале!
— Дама!
— Вземам я проклетата дама! Вземам я и — ха-ха — имам и сърца, пазя ги за тежки времена! Вале, ниска, висока…
— По дяволите! Който не си пази козовете, е задник! Кълба! А, Золтане? Нагласиха ли те?
— Видяхте ли го проклетия гном? Сега ще взема пръчката…
Преди Золтан да успее да се възползва от пръчката, от гората се разнесе див крясък.
Гералт скочи пръв. Изруга в движение, защото отново го прониза болката в коляното. Точно подире му се носеше Золтан Чивай, успял да вземе от фургона своя омотан с котешки кожи меч. Останалите джуджета и Пърсифал Шутенбах хукнаха след него, въоръжени с тояги, последен се мъкнеше Лютичето, разбуден от виковете. Отстрани, от гората, изскочиха Фигис и Мънро. Двамата захвърлиха кошниците с гъбите, хванаха тичащите деца и ги отведоха към фургона. Неясно откъде се появи Милва, като в движение сложи стрела на тетивата и посочи на вещера мястото, откъдето беше дошъл викът. Излишно беше. Гералт беше чул, видял и вече знаеше за какво става въпрос.