Крещеше едно от децата, луничаво деветгодишно момиче с плитки. Тя стоеше като забита в земята на няколко крачки от купчина изгнили стъбла. Гералт скочи, хвана я под мишниците, прекъсвайки дивия писък, и в същото време с крайчеца на окото си долови движение между стъблата. Бързо отстъпи и се натъкна на Золтан и неговите джуджета. Милва, която също беше видяла движението между клоните, опъна лъка.
— Не стреляй — изсъска той. — Вземи детето оттук. По-бързо! А вие се дръпнете назад. Само че спокойно. Никакви резки движения.
Отначало им се струваше, че помръдва един от изгнилите дънери, сякаш опитвайки се да се смъкне от нагрятата от слънцето купчина и да потърси убежище сред дърветата. Но при по-внимателно вглеждане се забелязваха нетипични за дънер елементи — преди всичко четири двойки тънки крака с изпъкнали стави, подаващи се от грозна, грапава и разделена на рачешки сегменти хитинова броня.
— Само спокойно — повтори тихо Гералт. — Не го провокирайте. Не се подлъгвайте по привидната му неподвижност. Не е агресивен, но е способен да се придвижва мълниеносно. Ако почувства заплаха, може да нападне, а против неговата отрова няма противоотрова.
Съществото бавно изпълзя напред върху дънера. Наблюдаваше хората и джуджетата, бавно въртейки разположените върху израстъци очи. И почти не се движеше. Чистеше краищата на лапите си, като поред ги вдигаше и старателно ги опипваше с впечатляващите си остри щипала.
— Крясъците бяха такива — подхвърли изведнъж спокойно Золтан, заставайки до вещера, — че си помислих, че това наистина е нещо страшно. Например кавалерист от верденските доброволци. Или прокуратор. А се оказа просто твърде пораснало паяковидно ракообразно. Трябва да признаем, че понякога природата прибягва до интересни форми.
— Вече не прибягва — отговори Гералт. — Това там е окоглав. Създание на Хаоса. Измиращ реликт, останал от взаимното проникване на сферите, ако разбираш какво имам предвид.
— Представи си, разбирам — погледна го в очите джуджето. — Макар и да не съм вещер и специалист по Хаоса и по такива създания. Интересно, вещерю, какво ще направиш сега с този реликт от взаимното проникване на сферите? По-точно — интересно ми е как ще го направиш. Своя ли меч ще използваш, или може би моя сихил16?
— Хубаво оръжие. — Гералт хвърли поглед към меча, който джуджето извади от лакираната ножница, загърната с котешки кожи. — Но няма да е необходимо.
— Интересно — повтори Золтан. — Значи ще си стоим така и ще си се гледаме? Ще чакаме реликтът да се почувства заплашен? А може би да се върнем и да повикаме на помощ нилфгардците? Какво предлагаш, унищожителю на чудовища?
— Донесете от фургона черпак и капак от тенджера.
— Какво?!
— Не спори с експерта, Золтан — обади се Лютичето.
Пърсифал Шутенбах хукна към каруцата и мигновено достави исканите предмети. Вещерът намигна на компанията и с всичка сила замлати с черпака по капака от тенджерата.
— Стига! Стига! — развика се след малко Золтан Чивай, запушвайки ушите си с длани. — Ще счупиш черпака, мамка му! Ракообразното избяга! Избяга, проклетото!
— Избяга, и то как! — възхити се Пърсифал. — Прах се вдигна след него! Да пукна, ако не се вдигна прах, а почвата е мокра!
— Окоглавът има невероятно чувствителен и нежен слух — обясни студено Гералт, докато връщаше на джуджетата леко посмачканите кухненски принадлежности. — Няма уши, но слуша с цялото си тяло, така да се каже. Особено не понася металически звуци. Причиняват му болка…
— Знам — прекъсна го Золтан. — И мен ме заболя, когато започна да млатиш по капака. Ако това чудовище има по-остър слух от моя, съчувствам му. Надявам се, че няма да се върне? Заедно с роднините си?
— Не мисля, че на света са останали много от роднините му. Самият окоглав също няма да се върне скоро по тези места. Няма нищо страшно.
— Относно чудовищата няма да споря — намръщи се джуджето. — Но твоят концерт с металически инструменти сигурно се е чул чак на островите Скелиге, не е изключено някои ценители на музиката вече да са тръгнали насам. По-добре да не ни заварват тук, когато пристигнат. Вдигаме лагера, момчета! Ей, девойки, облечете се и пребройте децата! Тръгваме, по-живо!
16
Сихил — вид меч, изработен от джуджетата в Махакам с помощта на специални, напреднали металургични технологии. — Б.пр.