Милва извърна поглед.
— Не само тя — прошепна.
Така, че той да не я чуе.
На следващото спиране вещерът се заинтересува от сихила, мечът на Золтан, на който беше успял да хвърли един поглед по време на приключението с окоглава. Джуджето незабавно разгърна котешките кожи и измъкна меча от лакираната ножница.
Мечът беше дълъг около четирийсет цала и тежеше не повече от трийсет и пет унции17. Значителна част от него беше покрита с тайнствени рунически знаци. Острието беше небесносиньо и страшно остро — след като придобиеше навик, човек би могъл спокойно да се бръсне с него. Дванайсетцаловата ръкохватка, покрита с пресичащи се ленти от гущерова кожа, имаше цилиндричен месингов накрайник и малък, майсторски изработен предпазител.
— Хубава вещ. — Гералт повъртя сихила във въздуха, нанесе бърз удар вляво и мълниеносно зае защитна позиция. — Всъщност отлично желязо.
— Ха! — изсумтя Пърсифал Шутенбах. — Желязо! Огледай го по-внимателно, защото след малко ще започнеш да го наричаш боклук.
— Някога имах по-хубав меч.
— Не споря — сви рамене Золтан. — Защото той със сигурност е бил изкован в нашите ковачници. Вие, вещерите, умеете да размахвате мечовете, но така и не се научихте да си ги правите сами. Такива мечове се коват само при нас, в Махакам, в подножието на Карбон.
— Джуджетата изработват стоманената сплав и коват слоестата сърцевина — добави Пърсифал. — А с шлифоването и наострянето се занимаваме ние, гномите. В нашите работилници. По наша, гномска технология, точно както някога сме правели нашите гвихири, най-хубавите мечове на света.
— Мечът, който нося сега — Гералт оголи острието, — е взет от Брокилон, от катакомбите на Краг Ан. Взех го от дриадите. Първокласно оръжие, което не е изработено нито от джуджетата, нито от гномите. Това е елфически меч и е на поне сто, ако не и на двеста години.
— Та той нищо не разбира от тези неща! — възкликна гномът, взе меча в ръка и прекара пръст през острието му. — Долната част е елфическа, наистина. Ръкохватката, предпазителят и накрайникът. Също така елфите са го гравирали, оцветявали и украсявали. Но острието е ковано и точено в Махакам. И наистина са го направили преди няколко века, защото веднага си личи, че стоманата е нискокачествена и обработката е примитивна. Погледни сега сихила на Золтан, виждаш ли разликата?
— Виждам. Моят не изглежда по-лошо направен.
Гномът изсумтя и махна с ръка. Золтан се усмихна високомерно.
— Хладното оръжие — поясни той с менторски тон — трябва да сече, а не да изглежда красиво, и не се оценява по външния му вид. Работата е там, че твоят меч е обикновена комбинация от желязо и стомана, а моето острие е подсилено с графит и боракс…
— Съвременна технология! — не издържа Пърсифал, малко поразгорещен, тъй като дискусията явно преминаваше към добре познати му въпроси. — Конструкция и композиция на острието, многослойна мека сърцевина, обкована с твърда, а не с мека стомана…
— По-полека, по-полека — укроти го джуджето. — Няма да направиш от него металург, Шутенбах, така че не го отегчавай с подробности. Аз ще му го обясня по-простичко. Добрата твърда магнетитова стомана се наточва невероятно трудно, вещерю. Защо? Защото е твърда! Ако не владееш технологията — както и ние някога не сме я владеели, а вие не я владеете и до днес — а ти се иска да имаш остър меч, твърдата сърцевина се обковава с мека стомана, която по-лесно се обработва. Именно по такъв опростен метод е изкован твоят брокилонски меч. Съвременните мечове се изработват по обратния начин — мека сърцевина, твърдо острие. Обработката отнема много време, и както казах, изисква напреднала технология. Но като резултат се получава острие, което може да разсече хвърлено във въздуха батистено шалче.
— С твоя сихил може ли да се направи този номер?
— Не — усмихна се джуджето. — Толкова наточените екземпляри се броят на пръстите на едната ръка и рядко някой от тях напуска Махакам. Но ти гарантирам, че обвивката на онова ракообразно не би издържала удара на сихила. Щеше да го нарежеш на парчета, без дори да се задъхаш.
Дискусията за мечовете и металургията продължи още известно време. Гералт слушаше с интерес, споделяше собствения си опит, попълваше знанията си, питаше за едно или друго, оглеждаше и пробваше сихила на Золтан. Дори не предполагаше, че още на следващия ден ще се наложи да подкрепи теорията с практика.