Рискуваха и не свърнаха от пътя, който скоро ги отведе до поредното пожарище. Този път беше изгорено голямо село, близо до което също беше имало битка, защото пътниците забелязаха след димящите развалини наскоро натрупана могила. А на известно разстояние от могилата, на един кръстопът, растеше огромен дъб. Беше обсипан с жълъди.
И с хора.
— Трябва да огледаме — реши Золтан Чивай, слагайки край на дискусията за риска и опасността. — Да се приближим.
— Защо ти е да оглеждаш обесените, по дяволите? — възмути се Лютичето. — За да ги ограбиш? И оттук се вижда, че по тях няма дори обувки.
— Глупак. Не ме интересуват обувките им, а военната ситуация. Развитието на събитията на театъра на военните действия. Какво си се разврякал? Ти си поет и не знаеш какво е това стратегия.
— Ще останеш учуден. Знам.
— Аз пък ти казвам, че няма да разпознаеш стратегията, дори тя да изскочи от храстите и да те срита по задника.
— Наистина не бих разпознал такава стратегия. Стратегиите, изскачащи от храстите, ги оставям на джуджетата. Висящите от дъбовете — също.
Золтан махна с ръка и тръгна към дървото. Лютичето, който никога не успяваше да сдържи любопитството си, подкара Пегас и тръгна бавно подир джуджето. След кратък размисъл Гералт го последва, Милва също се присъедини.
При вида им пируващите върху труповете гарги бавно се издигнаха, крякайки и шумолейки с пера. Някои отлетяха към гората, други само се прехвърлиха на по-високите клони на огромното дърво, наблюдавайки с интерес Фелдмаршал Дуда, който ги обсипваше с псувни от рамото на джуджето.
Първият от седмината висящи имаше на гърдите си табелка с надпис: „Изменник на народа си“. Табелката на втория гласеше: „Предател“, на третия — „Елфическа подлога“, на четвъртия — „Дезертьор“. Петата беше жена с разкъсана и окървавена риза и с табелка: „Нилфгардска курва“. Последните двама бяха без табелки, от което можеше да се предположи, че са попаднали случайно в компанията.
— Чудесно — възкликна Золтан Чивай, сочейки табелките. — Виждате ли? Оттук са минали нашите войски. Нашите момчета са преминали в настъпление, отблъснали са агресора. И както виждам, им е останало време и за отдих и войнишки развлечения.
— И какво означава това за нас?
— Че фронтът вече се е придвижил и темерийските войски ни отделят от нилфгардците. В безопасност сме.
— А стълбовете дим пред нас?
— Това са нашите — отговори джуджето с увереност. — Палят села, които са давали подслон или храна на „катериците“. Казвам ви, вече сме зад фронтовата линия. От този кръстопът започва южният път, който води към Армерия, укрепеният град, разположен между Хотла и Ина. Пътят изглежда прилично, по него може да се върви. Няма защо да се боим от нилфгардците.
— Където се вдига пушек, там има и огън — подхвърли Милва. — А където има огън, можеш да се опариш. Мисля си, че е глупаво да вървим към огъня. Глупаво е да вървим по път, по който някой конен отряд ще ни обкръжи за миг. Да свърнем през гората.
— Оттук са минали темерийците или армия от Соден — държеше на своето джуджето. — Ние сме зад фронтовата линия. Можем спокойно да тръгнем по пътя — дори и да срещнем войска, ще е от нашите.
— Рисковано е — поклати глава стрелкинята. — Ако толкова разбираш от военни дела, Золтан, трябва да знаеш, че нилфгардците обикновено изпращат отряди със съгледвачи доста надалеч. Възможно е тук да са били темерийци. Но ние не знаем какво има пред нас. Небето на юг е черно от дим — сигурно гори точно тази твоя крепост в Армерия. В такъв случай не сме зад фронта, а точно на фронта. Можем да се натъкнем на войска, на мародери, на бандити, на „катерици“. Да тръгнем към Хотла, но през гората.
— Правилно — подкрепи я Лютичето. — На мен също не ми харесва този дим. Дори ако Темерия е преминала в настъпление, пред нас все още може да има нилфгардски ескадрони. Черните правят дълбоки рейдове. Излизат откъм тила, обединяват се със Scoia’tael, създават паника и изчезват. Помня какво ставаше в Соден по време на предишната война. Аз също смятам, че трябва да вървим през горите. Там нищо не ни заплашва.
— Аз не бих бил толкова сигурен. — Гералт посочи последния обесник. Макар и да висеше най-отгоре, на мястото на стъпалата му имаше разкъсани нокти и окървавени парчета месо със стърчащи кости.