— Бъди предпазлива, моля те. Когато задаваш въпросите си, внимавай на кого ги задаваш.
— Не се безпокой за мен.
— Твоите информатори… Имаш ли им доверие?
— Нямам доверие на никого.
— Вещерът е в Брокилон. При дриадите.
— Така и предполагах. — Дийкстра скръсти ръце на гърдите си. — Но е добре, че информацията се потвърди.
Той помълча малко. Ленеп облиза устни. Чакаше.
— Добре, че се потвърди — повтори шефът на тайните служби на кралство Редания, замислен, сякаш говореше сам на себе си. — Винаги е по-добре, когато си сигурен. Ех, да можеше и Йенефер още да е с него… Магьосницата не е ли с него, Ленеп?
— Моля? — потрепна шпионинът. — Не, Ваша светлост. Какво ще наредите? Ако го искате жив, ще го измъкна от Брокилон. А ако за вас е по-добре да умре…
— Ленеп — Дийкстра вдигна студените си, светлосиви очи, — не бъди прекалено усърден. В нашата работа прекаленото усърдие не се отплаща. Затова пък винаги е подозрително.
— Господине — Ленеп леко пребледня, — аз исках само…
— Знам. Ти само питаше какво ще наредя. Нареждам: остави вещера на мира.
— Както заповядате. А какво да правя с Милва?
— Нея също я остави на мира. Засега.
— Както заповядате. Мога ли да си тръгна?
— Можеш.
Агентът излезе, като затвори тихо и внимателно дъбовата врата на стаята. Дийкстра мълча дълго, вторачен към разпръснатите по бюрото карти, писма, доноси, протоколи от разпити и смъртни присъди.
— Ори.
Секретарят му вдигна глава и се изкашля. Не се обади.
— Вещерът е в Брокилон.
Ори Ройвен отново се изкашля и неволно погледна под бюрото, към краката на шефа си. Дийкстра забеляза погледа му.
— Точно така — промърмори той. — Това няма да го забравя. Заради него не можех да ходя две седмици. Изложих се пред Филипа, наложи се да скимтя като куче и да я моля за проклетите й лекове, иначе все още щях да куцам. Е, сам съм си виновен, подцених го. Най-лошото е, че в момента не мога да си отмъстя, да се добера до вещерския му задник! Аз самият нямам време за това, а не мога да използвам хората си за лични интереси. Нали не мога, Ори?
— Кхъ-кхъ…
— Не кашлюкай. Знам. Ах, по дяволите, как подмамва властта! Как те изкушава да се възползваш от нея! Колко лесно е да се самозабравиш, когато я притежаваш! Но е достатъчно да се самозабравиш веднъж — и няма да има край… Филипа Ейлхарт още ли е в Монтекалво?
— Да.
— Вземи перото и мастилницата. Ще ти продиктувам писмо до нея. Пиши… По дяволите, не мога да се съсредоточа. Какви са тези проклети крясъци, Ори? Какво става там, на площада?
— Студентите замерят с камъни резиденцията на нилфгардския посланик. Ние им платихме за това, кхъ-кхъ, струва ми се.
— Аха. Добре. Затвори прозореца. Нека утре да отидат да замерят с камъни филиала на банката на джуджето Джанкарди. Той отказа да ми открие сметка.
— Джанкарди, кхъ-кхъ, преведе значителна сума във военния фонд.
— Така ли? Тогава да замерят онези банки, които не са превели пари там.
— Всички преведоха.
— Ама, че си скучен, Ори. Пиши, ти казвам. „Любима Фил, слънце мое…“ Проклятие, постоянно забравям. Вземи нов лист. Готов ли си?
— Да, кхъ-кхъ.
— „Скъпа Филипа, госпожица Трис Мериголд сигурно се тревожи за вещера, когото телепортира от Танед до Брокилон, като превърна този факт в дълбока тайна, пазена дори от мен, което жестоко ме нарани. Успокой я. Вещерът вече се чувства добре. Започна да изпраща от Брокилон емисарки със задачата да търсят следи от принцеса Цирила, от която толкова се интересуваш. Приятелят ни Гералт явно не знае, че Цирила е в Нилфгард, където се готви за сватбата си с император Емхир. Иска ми се Гералт да си седи спокойно в Брокилон, затова ще се постарая тази новина да достигне до него.“ Записа ли?
— Кхъ-кхъ, „… да достигне до него.“
— Нов ред. „Чудно ми е…“ Ори, избърши перото, по дяволите! Пишем на Филипа, не на кралския съвет, писмото трябва да е естетически издържано! Нов ред. „Чудно ми е защо вещерът не търси контакти с Йенефер. Не ми се иска да мисля, че такава страст, граничеща с мания, е угаснала толкова внезапно, при все политическите възгледи на неговия идеал. От друга страна, ако се окаже, че точно Йенефер е доставила Цирила на Емхир и ако се намерят доказателства за това, то аз с удоволствие бих помогнал вещерът да получи тези доказателства. Сигурен съм, че проблемът би се разрешил от само себе си, а чернокосата красавица би изгубила спокойствието си. Вещерът не обича никой да закача девойчето. Артауд Теранова се убеди в това на Танед. Иска ми се да вярвам, Фил, че нямаш доказателства за предателството на Йенефер и не знаеш къде се крие тя. Би било много неприятно за мен, ако се окаже, че това е поредната тайна, крита от мен. Аз нямам тайни от теб…“ Защо се смееш, Ори?