След като измина десетина крачки, тя наистина откри следите и тръгна подир тях, отново потъвайки в мисли и спомени.
Тя изпълни даденото на вещера обещание. Върна се в Брокилон дори по-рано, отколкото очакваше, само пет дни след Празника на жътвата, пет дни след новолунието, при което за хората започваше месец август, а за елфите Ламас, седмият, предпоследен savaed за годината.
Прехвърли се през Лента на разсъмване, заедно с петима елфи. Отрядът, който водеше, отначало наброяваше деветима конници, но войниците от Бруге през цялото време ги преследваха, а на три стаяния3 от реката започнаха да им дишат във врата и изостанаха чак при самата Лента, когато сред утринната мъгла на десния бряг изникна Брокилон. Войниците се бояха от Брокилон. Това спаси бегълците. Те се прехвърлиха през реката. Ранени и изтощени. И не всичките.
Тя имаше новини за вещера, но беше сигурна, че Gwynbleidd все още се намира в Кол Серай. Смяташе да отиде при него чак около пладне, след като се наспи както трябва. Така че беше изумена, когато той изведнъж изникна като призрак от мъглата. Безмълвно седна до нея, наблюдавайки я как разстила чула си върху купчина клони.
— Ама че си нетърпелив — каза тя с упрек. — Вещерю, не ме държат краката. Цял ден и цяла нощ съм била на седлото, не си чувствам задните части и цялата съм вир-вода, защото по изгрев-слънце сме се промъквали като вълци през крайбрежните върби…
— Моля те! Узна ли нещо?
— Узнах — изсумтя тя, докато разкопчаваше и смъкваше подгизналите си ботуши. — Без особени усилия, защото навсякъде говорят за това. Защо не ми каза, че твоята госпожичка е толкова важна личност! Мислех си, че ти е някаква доведена дъщеря, сираче, наказано от съдбата. А какво се оказва — принцеса на Цинтра! Ха! А може би и ти си предрешен княз?
— Говори, моля те.
— Кралете няма вече да се доберат до твоята Цирила, защото се говори, че е избягала от Танед право в Нилфгард, вероятно заедно с магиците изменници. А Емхир я е приел в Нилфгард с почести. И знаеш ли какво? Като че ли е замислил да се ожени за нея. А сега ме остави да си отдъхна. Ако искаш, ще поговорим, когато се наспя.
Вещерът мълчеше. Милва окачи мокрите си партенки на клон с много вейки, така че да ги огрее изгряващото слънце, и разкопча колана си.
— Искам да се съблека — промърмори. — Какво чакаш още? Предполагам, не си очаквал по-приятни новини? Нищо не те заплашва, никой не пита за теб, шпионите вече не се интересуват от теб. А твоето девойче се е измъкнало от кралете, ще става императрица…
— Сигурни ли са тези сведения?
— В наши дни нищо не е сигурно — прозя се Милва, сядайки върху леглото си. — Освен че слънцето всеки ден се движи по небето от изток към запад. Но това, което разправят за нилфгардския император и принцесата от Цинтра, трябва да е вярно. Всички за това говорят.
— Откъде тази внезапна публичност?
— Като че ли не знаеш! Та нали тя ще донесе на Емхир едно голямо парче земя! Не само Цинтра, но също и от тази страна на Яруга! Ха, та тя била и моя владетелка, защото аз съм от Горен Соден, а както се оказва, целият Соден е в нейно владение! Значи ако уловя елен в нейните земи и ме хванат, по нейна заповед може и да ме обесят… Ох, какъв проклет свят! По дяволите, очите ми се затварят…
— Само още един въпрос. От онези магьоснички… Тоест от онези магьосници, които са предатели, хванали ли са някого?
— Не. Но се говори, че една магичка се е самоубила. Скоро след като паднал Венгерберг, а каедвенските войски влезли в Аедирн. Несъмнено от отчаяние или заради страх от възмездие…
— В отряда, който доведе, имаше ли свободни коне? Ще ми дадат ли елфите един кон?
— Аха, нямаш търпение да тръгнеш на път — промърмори тя, завивайки се с чула. — И, струва ми се, знам накъде…
Тя млъкна, смаяна от израза на лицето му. Изведнъж се досети, че новините, които му беше донесла, изобщо не бяха приятни за него. Внезапно осъзна, че нищо, нищичко не разбира. Внезапно, съвсем неочаквано, тя изпита желанието да седне до него, да го обсипе с въпроси, да го изслуша, да се осведоми, може би да го посъветва нещо… Потри ожесточено крайчеца на окото си. „Уморена съм — помисли си тя. — Смъртта цяла нощ вървеше по петите ми. Трябва да си отпочина. В края на краищата какво ме засягат неговите мъки и грижи? Какво ме засяга той? И тази девойка? Да вървят по дяволите и той, и тя! Проклятие, заради всичко това съвсем ми се отспа…“