– Ти правиш много неща за нас, братовчедке. Нали ще прокараш декрета за възрастта на дампирите? Както и за кворума на кралските фамилии?
– Ах. – Лицето ѝ стана сериозно. – Тъкмо затова. Смятах да ти кажа по-късно. Кралският съвет в най-скоро време ще гласува да отпадне закона за двама живи членове от кралския род и доколкото сме запознати с нагласите, ще разполагаме с нужния брой гласове.
– Дявол да го вземе! – възкликнах неволно. – Ако това мине. Джил ще е в безопасност. Може да напусне Палм Спрингс.
Това означаваше, че и Сидни ще трябва да замине.
– Зная. Сигурна съм, че ще мине.
Светът, който познавах, внезапно се промени.
– Какво ще стане с Джил?
– Ще се върне в кралския двор, ще ходи на училище тук, ще се обучава на кралските порядки. Сигурна съм, че ще се радва да се види и с майка си. – Лиса се поколеба, преди да продължи. – И не бих имала нищо против да се опознаем по-добре. Зная, че според теб се държах лошо с нея.
– Ти направи това, което бе длъжна – казах, без да потвърждавам думите ѝ, но и без да ги отричам. Обстоятелствата бяха поставили двете сестри в доста неприятно положение.
– Добре, на нея можеш да кажеш новината, но иначе изчакай да мине гласуването. След като имаме пълна сигурност, ще го оповестим пред всички.
Козирувах ѝ чинно:
– Както заповядате. – Ясно беше, че тя смяташе да приключи разговора. – Хей, наблизо ли е по-лошата ти половинка? Искам да го питам нещо.
В очите ѝ проблесна удивление. Напоследък не бях много близък с Кристиан.
– Разбира се. При мен е. – Видях я как стана и се отдръпна, а след миг на екрана се появи Кристиан с коронната си саркастична усмивка.
– За какво става дума? – попита. – Нуждаеш се от съвети за стайлинга на прическата?
За част от секундата дъхът ми секна. Въпреки че леля Татяна не ме преследваше наяве, никога не бе напускала спомените ми. Членовете на семейство Озера много си приличаха и като го погледнах, с черната коса и леденосините очи, внезапно сякаш видях пред себе си леля му, Таша Озера. Старата паника и депресия започнаха да се надигат в мен, но аз бавно и уверено ги овладях. Кристиан не беше виновен за случилото се. Двамата бяхме приятели. Можех да се справя с това.
– Съветите, които изплагиатства от мен? Не, благодаря. Но чух, че имаш страхотна рецепта за руло "Стефани".
Гледката си струваше – ченето му увисна и погледът му се оцъкли в пълен потрес.
– Откога готвиш? – едва успя да смутолеви.
– О, знаеш как е. Аз съм ренесансов мъж. Правя всичко. Прати ми рецептата и ще я пробвам. Ще те уведомя, ако внеса подобрения.
Самодоволната му усмивка се завърна.
– Опитваш се да впечатлиш някоя девойка ли?
– С кулинария? – Посочих лицето си. – Това е всичко, което е нужно за целта, драги Озера.
След като приключих с кралските дела, реших да се обадя на Джил. Исках да съм първият, който ще ѝ разкаже за промените в законите. С удоволствие бих я завел на някое уютно местенце, но един от дампирите щеше да настоява да дойде. Не ми се щеше да имам публика, затова се договорихме да се срещнем в училище и да си устроим пикник, като "брат" и "сестра". Денят беше прекрасен, а и ми бяха останали още две кексчета. Тази сутрин Хопър излапа повечето от тях, преди Сидни отново да го превърне в статуетка, за да го вземе със себе и да прекарат известно време заедно.
– Не мога да повярвам, че ти си ги направил – промърмори Джил между две хапки, когато по-късно се срещнахме. Едно от предимствата на заглъхналата връзка беше, че можех да разкрася участието си в печенето на кексчетата.
– А аз не мога да повярвам, че си участвала в безразсъдно преследване на стригой, без да ми кажеш – заявих с остър тон.
Тя въздъхна.
– Щях да го направя, но нямаше време. Всичко стана толкова бързо. В един момент го преследвахме, а в следващия се озовахме в разгара на битката.
– Да. Чух и за това – как после доста си се разгорещила.
Бузите ѝ поруменяха.
– Няма нищо такова. Беше само една целувка. По-късно си поговорихме за това. Отчасти. Той каза "че трябва да помисли". Каквото и да означава това. – Джил отново въздъхна, този път като нещастно влюбена. – Навярно за него целувката не е нищо особено и дори не я смята за истинска, а просто се опитва да намери начин как да се отърве от мен, но без да ме обиди.
– Той отвърна ли на целувката ти? – не сдържах любопитството си аз.