– Да, но мисля, че просто го сварих неподготвен.
– Сладкишче, Еди е пазител. Никога не можеш да свариш неподготвен някой пазител. – Наблюдавах развеселено как усмивката разцъфна бавно върху лицето ѝ. – Време е и ти да имаш романтична връзка – додадох, – вместо постоянно да си пъхаш носа в моята.
Сега вече усмивката огря цялото ѝ лице.
– Знаеш ли, донякъде ми липсва, че вече не съм част от това – призна Джил. – Може би звучи малко извратено. Не ми се нравеше ролята на воайор, но да усещам цялата тази любов. беше невероятно.
– Бъди търпелива. И твоето време ще дойде. – Слънцето грееше силно, но ние бяхме на сянка и аз се излегнах върху одеялото, което бях донесъл. – Просто се постарай повече любовните изблици да не бъдат насред някоя смъртоносна битка със стригой, става ли?
– Случилото се наистина беше опасно – призна тя. – Не само за моя живот, ала и за управлението на Лиса. И всички онези последствия, ако бях умряла.
Облегнах се назад.
– Странно, че го спомена.
Разказах на Джил новините, как вече може би няма да е начело на най-търсените в списъка на най-злите врагове на Лиса. Казах ѝ, че ще може да води нормален живот – доколкото това бе възможно за една принцеса, чиято заварена сестра е кралица на нацията. Очите на моето сладкишче станаха толкова огромни, че ми хрумна абсурдната мисъл, че лицето ѝ няма да ги побере.
– Ще мога да видя мама. – Тя примигна, за да възпре напиращите сълзи. – Свикнах да живея тук. Но тя много ми липсва. Искам отново да я видя.
Потупах я успокояващо по ръката, като се въздържах от признанието, че тя не е единствената, която с града за майка си.
Джил бързо овладя емоциите си.
– Какво ще стане с всички, ако си замина? И останалите също ще трябва да заминат, нали? Ще получат нови назначения?
– Предполагам. Няма причина да остават.
– Сидни също ще замине – осъзна Джил.
Кимнах.
– Какво ще правиш?
– Не зная – отвърнах честно. – Аз дойдох тук заради теб, Знаеш, че все още искам да те подкрепям. Но дали е нужно да оставаме заедно, ако връзката помежду ни не е активна? А и как ще последвам Сидни на следващата ѝ мисия? Сега нейната работа е извинение, за да се виждаме. Ако я следвам през половината свят. ами, не бихме могли да го обясним.
– Тя може да напусне алхимиците. Маркъс го е направил. – Съчувствието, изписано върху лицето на Джил, едва не ме разплака. – Бихте могли да отидете някъде. Продължаваш ли да правиш планове за бягство?
Западна Вирджиния. Рим. Ню Орлийнс. Фиджи. Швеция.
– Това беше просто на майтап – промълвих, чувствайки се натъжен, поради причини, които не разбирах. – Трябва да поговоря с нея за това. Тя дори не знае новината, а и проектозаконът още не е гласуван.
Но първо трябваше да се оправим с Маркъс и доставката на мастилото. Когато се прибрах, изпратих есемес на Сидни, подбирайки внимателно всяка дума, тъй като това не беше телефонът на любовта: "Всичко наред ли е?" Отговорът ѝ дойде почти незабавно: "Доколкото зная, да."
След това денят се влачеше безкрайно дълго, най-вече защото тя ми липсваше и исках да я видя. Подготвих домашните си и отидох в онова кафене, но ме очакваше разочарование, тъй като телефонът ми не беше сред намерените. Единствената ми надежда беше, че някой го е намерил в класната стая и го е предал в офиса на охраната в "Карлтън". В противен случай двамата със Сидни трябваше да се сдобием с нови телефони на любовта.
Когато по-късно отидох в дома на Джаки, вратата ми отвори Маркъс, а зад него имаше някакви младежи, които не познавах. И двамата имаха върху страните си златни лилии, без да са подпечатани с индигово мастило. Зачудих се дали не са опитни свинчета.
– Ейдриън – рече Маркъс и пристъпи напред, за да ми стисне ръката.
– Маркъс – кимнах. Трудно беше да се повярва, че се държахме толкова любезно, имайки предвид факта, че се опитах да го ударя шейсет секунди след като се срещнахме.
– Това са Джейми и Чад; запознахме се в Ню Мексико.
Докато се ръкувах с тях, Джаки влезе в дневната. Усмихнах се, искрено радостен да я видя.
– За мен винаги е удоволствие – рече тя, остави таблата с чай и лимонада и ме целуна по бузата.
– Тази вечер нямаш ли среща? – поинтересувах се.
В очите ѝ проблеснаха развеселени искрици.
– Е, не мога да хукна по срещи, когато съм домакиня на нещо като тайна сбирка, нали? Успокой се, ще можете да останете насаме, а ако си разтревожен за връзката ми с Малахи, можеш да бъдеш спокоен – по-късно ще излезем и всичко помежду ни е прекрасно.
– Да съм разтревожен ли? Не. Озадачен, леко смутен? Да. Но не съм изненадан, че всичко помежду ви е прекрасно. Като истинска разбивачка на мъжки сърца, съм сигурен, че го въртиш на малкия си пръст, Джаки.