– Ейдриън, какво става? – попита ме той.
– Аз не. Идва.
Всички чухме как някакъв автомобил навлезе в алеята. Почти веднага вратата му се хлопна и последва бясно и шумно чукане по вратата на Джаки. Малко се изненадах, че Сидни не влезе направо. Джаки се появи при тази суматоха, но аз пръв отворих вратата.
. И видях Еди.
Дрехите му бяха изцапани и окъсани, а дясната страна на лицето му – подута и зачервена. Гледаше с див, обезумял поглед. Никога не го бях виждал такъв. Обзе ме смъртен страх. Тъмнината, отчаянието и ужасът, които от толкова дълго не ме бяха навестявали, отново надигнаха уродливите си глави. Знаех какво е станало още преди Еди да ми го каже. Знаех го, защото същата разкъсваща божа бе изписана по лицето му, когато не успя да спаси Мейсън. Знаех го, защото почувствах, че моето лице изглеждаше в този миг също като лицето на Еди.
– Какво става? – извика Джаки.
Но очите на Еди оставаха приковани само в мен.
– Ейдриън – изрече задъхано, – опитах се, опитах се. Но бяха прекадено много. Не можах да ги спра. – Пристъпи напред и стисна ръката ми. – Опитах се, но те я хванаха. Беше засада. Не зная къде е. По дяволите, тя ме заблуди! Никога нямаше да я изоставя, ако не ме беше заблудила!
Бръкна в джоба на палтото си със свободната си ръка и измъкна миниатюрния златен дракон. Подаде ми го, но аз не можах да го докосна.
Маркъс се приближи към нас.
– За какво говорите? Какво се е случило?
За миг затворих очи, опитвайки се да се окопитя. Още не знаех подробностите, но бях наясно с крайния резултат.
– Разпадат се нещата – пророних, като най-после взех дракона. – Центърът не издържа.
ГЛАВА 22
Сидни
Когато се върнах от Ейдриън, Зоуи още беше в леглото с мрачна физиономия и книга в ръка, която едва ли четеше. За част от секундата си помислих, че може би е толкова начумерена заради някой обичаен училищен проблем, като лоша оценка или липсата на кавалер за бала. Но от погледа, който ми хвърли, стана ясно кой бе виновен за вкиснатото ѝ настроение. Не ѝ харесваше, че вечно бях заета, но осъзнах, че това е нищо в сравнение с факта, че съм на страната на мама. Зоуи го смяташе за непростим грях.
– Зоуи – подех умолително, – хайде да излезем да хапнем или да отидем някъде. Да разнообразим малко столовата кухня.
– Нима вече не се разнообрази достатъчно? – тросна ми се тя. – Кафета и сладки приказки с госпожа Теруилиджър. Вкусни кексчета. – Потръпнах от враждебността в погледа ѝ. – Не става дума за храната, а за теб. Искам да поговорим. – Аз пък не искам да говоря с теб. – Претърколи се с книгата и застана с гръб към мен. – Махай се. Върви където щеш, прави каквото щеш.
Всъщност, като никога, нямах някакви спешни ангажименти, не и преди срещата тази вечер с Маркъс. Мастилото ми беше готово, нямах и конкретни магически занимания с госпожа Теруилиджър. Наистина се надявах да оправя отношенията си със Зоуи, но по държанието ѝ личеше, че това няма да стане скоро. Никой обаче не бе отменил домашните и затова си взех чантата и се отправих към библиотеката. Определено не ми се щеше да стоя при сестра си, докато стаята ни напомняше на бойно поле.
Бях по средата на домашното за киселините и основите, когато върху масата ми падна сянка. Вдигнах глава и видях Трей и Анджелина, надвесени над мен, хванати ръка за ръка. Не знаех защо, но изведнъж избухнах в смях. Може би след цялото напрежение и опасност, изпълнили неочаквано дните ми, тяхната връзка, макар и толкова заплетена, беше като свеж полъх.
– Добре ли си, Мелбърн? – попита Трей. – да не би миналата нощ да са те светнали по-яко по главата?
Усмихнах се и с жест ги поканих да седнат.
– Не, не. Просто още съм малко замаяна от щастие и облекчение, това е всичко.
Анджелина се прозина.
– А ние добре си прекарахме през остатъка от нощта. Трябваше да дойдеш с нас. Еди каза, че си отишла да се видиш с Ейдриън или нещо такова?
– Да, налагаше се да обсъдим нещо, което се отнася до Джил. – Още една красива лъжа и съдейки по невъзмутимите им физиономии, разбрах, че нито за миг не са се усъмнили в мен.
– Наред ли е всичко с нея? – Внезапната сериозност на Анджелина едва не ме накара отново да се усмихна. Личеше, че отдавна е на тази мисия.
– С нея всичко е чудесно – уверих ги. – Като се изключи бягството ѝ, за да се включи в опасното преследване на стригой миналата вечер.
– Откачени работи станаха миналата нощ – обади се Трей с блеснали очи. – Откачени, но върховни.