След като не открих нищо друго, се върнах при първоначалното си място върху пода.
– Добре изиграно – признах. – Предполагам, че се хванах в капана.
Нищо не последва. След няколко секунди ми хрумна идеята да изследвам пода. Знаех, че те ме наблюдават и се наложи да преодолея стеснителността си, докато пълзях наоколо, прокарвайки ръце по всеки сантиметър от грубата повърхност. В крайна сметка единственото, което постигнах, бяха разранените ми колене.
– Тук няма нищо – казах. – Надявам се, че поне сте се насладили на представлението. Доста се постарах.
Внезапно ме заля ярка светлина. След целия този мрак аз извиках от шока и закрих очите си с ръце.
– Боли, нали? – попита гласът. – След като си живяла в мрак, е трудно да се върнеш към светлината.
Отне ми доста време, за да привикна. Дори когато най-сетне бях в състояние да сваля ръцете от очите си, пак се налагаше да ги присвивам. Взрях се напред и видях, че светлината идва от един квадрат в стената. Както подозирах, в стената бяха издълбани няколко ниши. Тази беше със стъклена повърхност, което позволяваше да надникна вътре. Нишата беше малка, но достатъчно голяма, за да побере източника на тази ослепителна светлина.
. И кръстчето на Ейдриън.
Защитната стена на съпротивата, която се опитвах да издигна, започна да се пропуква, но аз бързо се овладях, знаейки че не бива да издавам чувствата си. При все това не успях да се сдържа и плъзнах пръсти по стъклото, докато се взирах с болка в кръстчето. Беше непокътнато, малкият дървен кръст беше все същият, с изрисувани нежни сребристи цветя, закачен на пиринчената си верижка.
– Нямаш право да носиш този свят символ – продължи гласът. – Но ние приемаме като добър знак това, че носиш подобна реликва. За нас е доказателство, че независимо колко си затънала, колко си покварена, част от теб копнее да се завърне към чистотата и праведния път.
– Вече съм поела по този път – промълвих аз, неспособна да откъсна очи от кръстчето. – И то отдавна.
– Не. Ти си се отклонила от него и си се принизила. Затънала си в нечестивия, извратен свят, който се движи противно на всички правила на природата и спасението. Когато намериш сили да признаеш това, когато чистосърдечно изповядаш греховете си, ще получиш своя кръст обратно.
Ръката ми, все още притисната о стъклото, потръпна от копнежа да докосне кръстчето, да се вкопчи поне в малка частица от Ейдриън. Студът, който продължаваше да ме измъчва, мигом охлаби ледената си хватка, като че ли мислите за моя любим стоплиха ума и сърцето ми. Ейдриън, с безгрижната си усмивка и невероятните зелени очи, Ейдриън, чиито ръце ме прегръщаха силно през нощта и ме притискаха към сърцето му. Ейдриън, който се бореше с демона в себе си, за да постъпва както е редно. Ейдриън с неговата непоколебима вяра в мен.
Ако можех да си върна кръстчето, ако можех да имам тази връзка с него. Тогава сигурно препятствията и разстоянието помежду ни ще изгубят всякакъв смисъл. Със сигурност можех да издържа мъчителните предизвикателства, на които щяха да ме подложат.
Това е едно от тях, осъзнах. Морковът, който ми протягат. Те искаха да взема кръста. Ала ако се прекършех, ако признаех обвиненията им, нямаше да бъда по-близо до Ейдриън. Независимо колко силно исках кръстчето, ако го приема, щеше да означава, че се изправям срещу него, че обръщам гръб на всичко, за което толкова усилено работих. Бавно, мъчително отдръпнах ръка и я стиснах в юмрук. Не се нуждаех от материален предмет, който да ми напомня за неговата любов. Аз вече я носех в сърцето си и това бе достатъчно, за да преодолея това изпитание.
– Нямам какво да признавам – процедих през стиснати зъби.
– Имаш много да признаваш – изрече гласът. – Но трябва да започнеш от малките неща. Направи една крачка по пътя на спасението и изкуплението. Кажи: "Аз съгреших срещу моя род и позволих душата ми да бъде осквернена. Готова съм да се пречистя от мрака." Кажи тези думи и всичко се стане много по-лесно за теб. Ще получиш кръста си. Ще получиш одеяло. Ще получиш храна. По един или друг начин ние ще те пречистим от мрака, но ако не ни сътрудничиш, ще разбереш, че методите, към които за съжаление трябва да прибегнем, могат да бъдат. доста неприятни.
В гърдите ми припламна страх, но аз решително го потуших. Хвърлих към кръстчето един последен жаден поглед и се опитах да мисля не за малкия предмет, а за любовта в очите на Ейдриън, докато ми го даваше. Извърнах се и отидох в другия край на килията.