– Нямам какво да признавам – повторих.
– В такъв случай не ни оставяш избор – произнесе гласът. – Поведението ти ни разочарова и много, много натъжи.
Светлината угасна, потапяйки кръста – и мен в тъмнина. Главата ми се замая и аз разбрах, че те по някакъв начин вкарваха наркотика в тялото ми, теглейки ме обратно към онзи свят без сънища. Дали не е бил във водата?
По един или друг начин ние ще те пречистим от мрака, но ако не ни сътрудничиш, ще разбереш, че методите, към които за съжаление трябва да прибегнем, могат да бъдат. доста неприятни.
– Добре – успях да промълвя, малко преди да се сгърча на пода. – да видим какво можете да предложите.
СЛЕДВА КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА