Зоуи се втренчи за няколко секунди в празното място. При все че седалката бе достатъчно дълга, пак щеше да седи почти сгушена до Джил. Зоуи беше в "Амбъруд" вече от месец, но все още бе пълна с предубеждения и предразсъдъци към вампирите и дампирите. Познавах ги добре, защото някога и Сидни напълно ги споделяше. Това бе нелепо, тъй като мисията на алхимиците беше да запази света на вампирите и на свръхестественото в тайна от хората, за които се опасяваха, че няма да могат да ги възприемат. Алхимиците вярваха, че ние сме извращения на природата, дяволски изчадия, които е най-добре да се избягват и да се държат по-далеч от хората, за да не ги опетним със злото. Те ни помагаха неохотно, но бяха много полезни в ситуации като тази с Джил, когато се налагаше да водят дискретни преговори с властите и училищната управа. Алхимиците бяха ненадминати в подобни дела. Това беше първоначалната мисия на Сидни – да облекчи доброволното изгнание на Джил, тъй като алхимиците не искаха да избухне гражданска война сред мороите. Зоуи бе изпратена наскоро като стажантка от алхимиците и се бе превърнала в трън в задника и огромна пречка за нашата тайна любов със Сидни.
– Не си длъжна да идваш, ако те е страх – казах аз. Едва ли можех да изрека нещо, което повече да я мотивира. Тя копнееше да стане супер алхимик, най-вече за да впечатли баща си, който, съдейки по многото истории, които бях чувал за него, беше голям задник.
Зоуи пое дълбоко дъх и се овладя. Без да промълви нито дума, се качи в колата до Джил и затръшна вратата, като максимално се свря в нея.
– Сидни трябваше да остави сува – измърмори тя след малко.
– Между другото, къде е Сейдж? Ъ, искам да кажа старшата Сейдж – уточних, когато потеглихме от улицата пред училището. – Не че не ми харесва да ви развеждам с колата, приятелчета. Трябва да ми купиш малка черна фуражка, сладкишче. – Смушках Джил, която на свой ред ме ръгна. – Можеш да сътвориш нещо подобно в кръжока по шев и кройка.
– Тя изпълнява поръчка за някакъв проект на госпожа Теруилиджър – отвърна Зоуи с неодобрителна нотка в гласа. – Постоянно върши нещо за нея. Не разбирам защо проучванията но история отнемат толкова много време.
Зоуи не подозираше, че проектът, в който бе ангажирана Сидни, е посвещаването ѝ във вещерското сборище на учителката ѝ. Човешката магия все още беше странна и мистериозна за мен – и абсолютна анатема за алхимиците – но Сидни очевидно притежаваше вродена магическа дарба. Нищо чудно, след като всичко ѝ се отдаваше с такава лекота. Тя бе преодоляла страховете си от магията, също както и страховете си от мен, и напоследък с настървение изучаваше магии под ръководството на откачената си, но симпатична наставница Джаки Теруилиджър. Би било слабо да се каже, че подобни занимания няма да допаднат на алхимиците. Всъщност би могло да се спори кое ще ги вбеси повече: изучаването на магиите или любовното ѝ увлечение по един вампир. Щеше да е комично, ако не се тревожех, че коравосърдечните фанатици сред алхимиците могат да сторят нещо ужасно на Сидни, ако някога я заловят. Ето защо присъствието на Зоуи, която се бе залепила почти неотлъчно за нея, правеше напоследък всичко толкова опасно.
– Защото Сидни е такава – обади се Еди от задната седалка. В огледалото за обратно виждане зърнах усмивката му, макар че погледът му постоянно бе остър и напрегнат, докато оглеждаше всичко наоколо за дебнещи опасности. Двамата с Нийл бяха обучени за пазители – дампирска организация на най-смелите и опитни бодигардове, защитаващи мороите. – На нея ѝ се струва недостатъчно да се посвети дори сто процента на една задача.
Зоуи поклати недоволно глава. Изглежда, не оцени шегата, за разлика от нас, останалите.
– Това е само един тъп предмет. Трябва просто да вземе изпита.
Не, помислих си. Тя изпитва необходимост да учи. Сидни учеше усърдно не само заради мисията си. Правеше го, защото ѝ доставяше удоволствие. За нея нямаше да има по-голяма радост от тази да се потопи в мъчителната и досадна атмосфера в колежа, където можеше да научи всичко, което искаше.
Но вместо това тя следваше семейната традиция, готова винаги да се отзове на поредната задача, възложена от алхимиците. Имаше диплома за завършено средно образование, но се отнасяше към повторното си обучение също така сериозно, както и към първото, жадна да научи колкото се може повече.
Някой ден, когато всичко това свърши и Джил ще бъде в безопасност, ще избягаме от всичко. Не знаех къде, не знаех как, но Сидни щеше да се погрижи за подробностите. Щеше да избяга от гнета на алхимиците и да стане доктор по история Сидни Сейдж, докато аз. Е, аз все ще върша нещо.