Добрите момичета нямат извънбрачни връзки, особено с вампири и върколаци. Не мислех, че добрите момичета съжаляват за бившия си любовник А, ако са избрали любовник Б. Може би грешах. Ричард и аз всячески избягвахме да се засичаме — през последните шест седмици почти не се бяхме виждали. Сега той беше извън града и отбягването стана по-лесно.
— Няма да те питам за какво мислиш — каза Ървинг. — Струва ми се, че знам.
— Не ми се прави на голям умник.
Той разпери ръце.
— Рисковете на професията.
Не можах да сдържа смеха си.
— Значи Силви е забранила да се помага на леопардите. Тогава какво ще стане със Стивън?
— Той е нарушил нейна пряка заповед, Анита. За човек като Стивън, който се намира много ниско в йерархията на глутницата, това е изключително дръзка постъпка. Но Силви няма да остане впечатлена. Тя ще го разкъса на парчета и не ще позволи на никого да се грижи за него. Познавам я.
— Ървинг, не мога да върша това двайсет и четири часа в денонощието.
— Те ще се излекуват за около едно денонощие.
Намръщих се мрачно.
— Не мога да седя тук два дни.
Той отвърна поглед от мен и се приближи към леглото на Стивън. Погледна го как е сплел ръце на гърдите си.
Отидох до Ървинг и го докоснах по ръката.
— Какво криеш от мен?
Той поклати глава.
— Не разбирам какво имаш предвид.
Завъртях го така, че да застане с лице към мен.
— Говори, Ървинг.
— Анита, ти не си върколак. Вече не се срещаш с Ричард. Трябва да излезеш от нашия свят, а не да навлизаш по-дълбоко в него.
Той изглеждаше толкова сериозен и тъжен, че аз се изплаших.
— Ървинг, какво има?
Той само поклати глава.
Хванах го за двете ръце и едва се удържах да не го разтърся хубавата.
— Какво криеш от мен?
— Има един начин да поемеш глутницата, за да защитиш Стивън и дори Натаниел.
Отстъпих крачка назад.
— Слушам те.
— Ти си по-високо от Силви в йерархията.
— Аз не съм върколак, Ървинг. Бях приятелката на новия водач на глутницата. Вече не съм дори това.
— Ти беше повече от това, Анита, и сама го знаеш. Ти уби един-двама от нас. Убиваш леко и без угризения на съвестта. Глутницата уважава това.
— Хм, каква възторжена похвала, Ървинг!
— Мъчи те съвестта заради убийството на Рейна ли? Страдаш от безсъние заради Габриел?
— Убих Рейна, защото тя искаше да ме убие. Убих Габриел по същата причина — от инстинкт за самосъхранение. Така отговорът е не, не страдам от безсъние.
— Глутницата те уважава, Анита. Ако откриеш членове на глутницата, които вече не крият, че са върколаци, и ги убедиш, че си по-страшна от Силви, те ще защитят и двамата.
— Аз не съм по-страшна от Силви, Ървинг. Не мога да ги смажа от бой. Тя може.
— Но ти можеш да ги убиеш — той го каза съвсем тихо, като следеше изражението на лицето ми.
— Какво се опитваш да ме накараш да направя, Ървинг?
Той поклати глава.
— Нищо. Забрави какво съм казал. Все едно не съм. Доведи тук още ченгета и се прибери вкъщи, Анита. Измъкни се от тази каша, докато все още можеш.
— Какво става при вас, Ървинг? Силви ли е проблемът?
Той ме погледна и обикновено веселият му поглед беше печален и замислен. Отново поклати глава.
— Време е да си вървя, Анита.
Сграбчих го за ръката.
— Никъде няма да ходиш, докато не ми кажеш какво става.
Той бавно и неохотно се върна при мен. Пуснах ръката му и отстъпих крачка назад.
— Говори.
— Силви предизвика на двубой всички, които стояха по-високо от нея в глутницата, и победи.
Погледнах Ървинг.
— И какво?
— Разбираш ли колко необичайно е за една жена да се бори за второ място в йерархията? Тя е висока около метър шейсет и пет и е с дребни кости. Попитай как побеждава.
— Ървинг, изплюй камъчето най-сетне. Нямам намерение да ти вадя думите с ченгел от устата. Просто ми кажи.
— Тя уби първите двама, с които се би. Не беше необходимо да ги убива, но го направи преднамерено. Следващите трима принуди да се съгласят, че тя им е доминант. Те не поискаха да рискуват живота си.
— Много практично — казах аз.
Той кимна.
— Силви винаги е била практична. Накрая тя си избра противник от вътрешния кръг. Твърде дребна е, за да бъде насилник, и освен това се боеше от Джамил и Шанг-Ла.
— Джамил? Ричард не го е изгонил? Но той беше един от слугите на Маркус и Рейна.
Ървинг сви рамене.
— Ричард реши, че преходът ще мине по-гладко, ако остави на власт някой от старата гвардия.