Те излъчваха топла, електрическа сила, която изпълваше залата и танцуваше по кожата ми. Бяха напрегнати, изплашени. Вследствие на силни емоции повечето върколаци започват да губят мощ. Ако имаш сетива за нея, ще я доловиш. Години наред това ми се удаваше. Ала сега беше някак по-различно. Аз не само усещах силата, но и тялото ми реагираше на нея. Не просто тръпки или настръхване на кожата, а нещо много по-дълбоко. Сякаш тази сила бе открила някаква част от мен, бе докоснала някаква част, за която дори не подозирах, че съществува.
Тяхната сила ме изпълваше, докосваше ме и аз я усещах, каквото и да беше тя, сякаш бе прехвърлена към мен. Топъл поток от енергия бликна вътре в мен и премина по кожата ми, сякаш всички пори на тялото ми излъчваха топли струи въздух. Аз тихо ахнах. Познавах вкуса на тази сила и тя не беше силата на Жан-Клод. Това бе Ричард. По някакъв начин почерпих от силата на Ричард. Питах се дали той го почувства това, далеч от мен, в другия щат, където работеше над дисертацията си?
Преди месец и половина, за да спася живота на всички ни, аз позволих на Жан-Клод да свърже трима ни. Те умираха, а аз не можех да допусна това да се случи. Понякога Ричард се вмъкваше в сънищата ми, но обикновено Жан-Клод ни държеше разделени, защото ставаше твърде мъчително. И ето че сега аз за първи път оттогава насам почувствах силата на Ричард. За първи път се убедих, че тази сила все още ни свързва и не е отслабнала. Такова свойство има магията — не може да бъде погубена дори от ненавистта.
Изведнъж изрекох думи, които дотогава не знаех.
— Аз съм лупа, аз съм майка на всички, вашата защитничка, вашето убежище, вашият покой. Ще въстана заедно с вас против всяко зло. Вашите врагове са и мои врагове. Ние сме една плът и кръв. Ние сме ликои4, ние сме глутница.
Потокът топлина рязко секна. Аз се разтреперих и ако Теди не ме бе задържал, щях да се строполя на пода.
— Зле ти ли е? — избоботи той с глас, внушителен като цялата му фигура.
— Добре съм, всичко е наред — отвърнах аз и щом се посъвзех, мигом отстъпих крачка назад. Макар да бе на стотици километри оттук, Ричард усети тази тяга и ме откъсна от себе си. Той затръшна вратата, тъй като не знаеше какво правя и защо. В главата ми забушува гняв, подобен на безмълвен писък. Ричард беше страшно ядосан.
И двамата бяхме свързани с Жан-Клод. Аз бях неговият човешки слуга, а Ричард бе неговият вълк. Това беше болезнена близост.
— Ти не си ликой — каза Лорейн. — Дори не си върколак. Как успя да сториш това?
— Търговска тайна — пошегувах се аз.
Всъщност наистина не знаех. Но можех да попитам Жан-Клод довечера. Надявах се, че той ще може да го обясни. За цялата дълга история на вампирите той беше едва третият господар, на когото се бе удало да свърже смъртен и върколак в едно. Аз силно подозирах, че не съществува никакво ръководство по този въпрос и че Жан-Клод импровизира много по-често, отколкото ми се искаше.
Теди падна на колене.
— Ти си нашата лупа!
Другите двама последваха примера му. Те се принизиха до положението на добри малки покорни вълчета, макар на Кевин — а и на мен самата — да не му се нравеше. Но не можех да преценя доколко всичко е показност и доколко необходимост. Исках те да ми се подчиняват, защото в този случай нямаше да ми се наложи да ги накажа или убия. Затова ги оставих да пълзят по пода, да пипат краката ми и да душат кожата ми като кучета. Така ни завари сестрата, която влезе точно в този момент.
Всички скочиха от пода. Опитах се да обясня, но след малко млъкнах. Сестрата просто стоеше и ни гледаше със странна, застинала на устните й усмивка. Накрая тя си тръгна, без да свърши каквото и да било, само изрече:
— Ще пратя тук доктор Уилсън да ги прегледа…
Тя закима енергично и отчетливо и затвори вратата след себе си. Ако обувките й бяха на високи токчета, сигурна съм, че непременно щяхме да я чуем как тича.
Така е, като не си от чудовищата!
7
Залисана с върколаците болногледачи, закъснях за срещата, а четенето на материалите на Маккинън ме забави още повече. Но трябваше да бъда подготвена, ако тази вечер станеше пожар. От документите узнах две неща. Първо, че всички пожари са избухнали след свечеряване и това мигом ме наведе на мисълта, че подпалвачите са били вампири. Да, но вампирите не умеят да предизвикват пожари. Те нямат такава способност. Всъщност огънят е едно от нещата, от които те най-много се бояха. О, виждала съм вампири, способни да овладяват до някаква степен вече горящ огън. Променянето на големината на пламъка на свещ е фокус, но огънят е стихия на чистотата. Чистотата и вампирите са несъвместими. Второто, което разбрах, щом се запознах с документите, бе, че познанията ми за пожарите въобще и за изгарянията, в частност, са ограничени. Нуждаех се от книга с практически указания или от добро разяснение.
4
Членовете на глутницата на Ричард. Наричат се така в чест на древногръцкия цар Ликаон, който Зевс превърнал във вълк. Ричард смята, че Ликаон е първият върколак. — Б.р.