- Как влезе в дома на Аладжов?
- Видях, че майка му отива към пазара... - отвърна мъжът и ги погледна последователно. - Не е трудно да се влезе в чужд дом.
- А през нощта?
- Пренесох я на пейката, поставих от другия край костюма... Като не мога да доставя баща му - изсмя се мъжът. - Приготвих фойрверките до прозореца, сложих отдолу кърпи, за да пламнат бързо. После довлачих упоения художник дотам... Влязох вътре, запалих всичко и с един камък строших стъклото на прозореца, за да привлека зяпачи... Лесна работа!
- Лесно е, когато невинни хора не го очакват! - стана от мястото си Мишената.
- Донесете ми вода - неочаквано каза арестуваният.
- Искаш почивка, за да намислиш следващите отговори? - надвеси се над него комисарят.
- Не, просто искам вода.
- А вътре ще сложим една ампула от GBL-a - ухили се Мишената.
- Няма да посмеете! - изсъска престъпникът.
- Не ме познаваш - озъби му се комисарят. - И престани да въртиш очи като страхлив пор!
- Ще ти го върна, Мишена!
Комисарят му показа среден пръст.
- Само спокойно - обади се Радо Ангелов.
В този момент телефонът на Мишената звънна, но той затвори. Когато позвъняването се повтори, комисарят излезе навън да говори.
130
Никола Угаров се събуди, но продължи да се излежава, защото днес бе свободен. Цялата седмица премина скучно и пожарникарите не отчетоха потушаването на нито един пожар. Това го подсети за Оги, но бързо се успокои - щом приятелят му не го е търсил, всичко е наред. Вероятно се гушка с любимата си и вече не се сеща за тях. Мързеливо се надигна с мисълта, че днес все пак трябва да мине през ателието.
Когато излезе от банята, на вратата се звънеше и думкаше едновременно. Никола прибяга по коридора и отвори със замах. Вътре влетя Асен, който изглеждаше толкова развълнуван, че Никола се стресна. Спокойният му приятел се тресеше целият.
- Чети! - Асен набута в ръцете му вестник и тръгна към кухнята, за да си налее чаша вода.
Никола погледна само заглавието и пребледня.
- Ние сме виновни разтрепера се отново Асен. - Особено аз... Изоставихме го... Обещахме на леля Мария...
- Чакай! - спря го пожарникарят. Не видя ли кой е писал статията?
-Това не отменя достоверността й.
- Съмнявам се...
- „Вестникар“ е сериозно издание - припомни му Асен.
- А, сериозно! - не се съгласи приятелят му. - Щом са взели Еми при тях...
Никола намери телефона си и позвъни на Мишената, но той не вдигна. Не издържа и го набра отново. След осмото позвъняване чу сърдития глас на комисаря:
- Зает съм в момента.
- Чакай! - със страх, че отново ще затвори, извика Никола. - Къде е Оги?
- По погрешка го приеха в хирургичното отделение...
- Жив е, така ли?
- Жив, здрав и надрусан... Идете да си го приберете!
- Значи не се е самоубил? - попита за потвърждение Никола.
- Ей, ще трябва и аз да си купя този вестник! - изръмжа Мишената и затвори.
- Тръгваме! - обърна се пожарникарят към приятеля си. - Казах ти да не вярваш на оная!
- Кажи какво е станало? - нетърпеливо попита Асен.
- Не разбрах точно - отвори вратата на апартамента Никола. - Надявам се Оги да ни каже...
На входа се сблъскаха с Мария Аладжова и двамата мъже се притесниха за момент. Възрастната жена през сълзи попита:
- Къде е Оги?
- Да не си чела вестника? - ядосано извика Никола Угаров.
- Какъв вестник? - разтрепера се майката на Оги. - Той не ми се обади цяла седмица... Не издържах и тръгнах с нощния влак... В ателието се навъртат някакви... Живо ли е чедото ми? - разплака се на глас Мария Аладжова.
През това време Асен Десподов изкара колата си от гаража и им направи жест да се качат.
- Жив е здрав е лельо Мария - прегърна я през раменете пожарникарят. - Сега ще отидем да го приберем от хотела.
- Защо е спал в хотел? Нали си има дом?
- По погрешка - отговори бързо Никола. - Оги всичко ще ни обясни.
131
- Вярвахте ли, че Аладжов ще нарисува картина за пожара в банката? - наруши мълчанието Радо Ангелов, след като Мишената се върна в кабинета.
- Не, разбира се.
- Как поставихте белия фосфор върху листа?
- Дори и това сте разбрали! - някак учудено изрече престъпникът.
- Добри експерти работят при нас - спокойно каза младият полицай. - Продължете!
- Лесна работа! Отмъкнах един шлифер на оная, лудата журналистка, сложих шапка, шал... Блъснах се в художника, от писалката изпадна фосфора... Жалко само, че трябваше да изляза преди хаоса!
- А как разбрахте, че Аладжов ще ходи в банката?
- Всичко се вижда и всичко се чува - бавно изрече арестуваният. Оги дори не се сеща да заключи, или да дръпне пердетата на прозорците откъм задния двор на ателието..