- Атракцията в банката беше приготвена за нас - обади се едва сега Донов.
- Не позна обърна се към него престъпникът. - Чрез нея ви посочих още един заподозрян.
- Еми? - недоумяващо изрече Радо.
Мъжът само кимна.
- Еми Месиянска е идеална за тази цел - иронично подхвърли Мишената.
Подпалвачът отново се разсмя, преди да продължи:
- Една нощ я гледах как си гадае на огън... След шоуто със скитника в двора... - поясни той. - Само й прошепнах, че има горящ човек до църквата... Помисли си, че извънземните й говорят и хукна по пантофи!
- Интересуваха те статиите, които ще напише - предположи комисарят.
- Разбира се. Кой иначе щеше да знае за Евлоги Аладжов?
- Давай!
- Когато тя за първи път отиде в ателието, наркотикът беше само в ракията. Другите двама пиеха бира... Евлоги падна подкосен, а Еми така награби Никола, че щеше да го изнасили още пред църквата!
- Защо? - не разбра Радо.
- Пробвай с една доза и ще ти стане ясно - нагло отвърна подпалвачът.
- Отговори му! - изръмжа Мишената.
- От наркотика падат всякакви сексуални задръжки. Стига да има подходящ обект наоколо... Доволен ли си? - обърна се към младия мъж арестуваният.
- А Еми Месиянска защо подпали? - Този път комисарят зададе следващия въпрос
- Нея - не категорично отговори престъпникът. - Подпалих само водата... Исках картина с гола жена, която се къпе във вана, обхваната от пламъци... Дори замъкнах Оги да я зърне... Тогава бях сложил наркотика във водата, с която той си правеше кафето...
- Но Еми Месиянска видя, че художникът я гледа - каза Радо.
- Затова го изтърсих на една пейка пред пощата. Не можех да рискувам, като го върна в ателието.
- Евлоги Аладжов не нарисува желаната от теб картина - ухили се комисарят.
- Така и не разбрах защо...
- Ние обаче знаем. - Усмивката на Мишената стана още по-голяма.
- Не ти вярвам - отвърна мъжът.
- Давай нататък!
- Гого Хисарски ми даде идеята за мащабно платно - „Носенето на кръста“... Старецът караше художника да рисува „богоугодни“ картини... - Той отново се разсмя.
- Аладжов няма такава картина - обади се Радо.
- Не всичко върви по план - сви рамене подпалвачът.
- Доказателството за това твърдение е фактът, че ти си тук - изговори бързо Мишената.
- За кратко, надявам се - отвърна престъпникът. - Но бях го измислил перфектно... Скитникът носи горящия кръст, отстрани се спуска водопадът... Оги стои в ниското... Когато старецът видя художника, ги оставих да се разберат сами в нощта... - ухили се той.
Известно време мълчаха, докато комисарят нехайно подхвърли:
- До кой палеж стигнахме?
- Пожарът в циганската махала - отговори Радо, а Мишената го погледна смръщено.
- Видяхте ли картината? - попита ги престъпникът. - Тя не беше по план. Скитникът я измисли. Затова ми беше трудно да открия точните типажи. Обикалях два дни из махалата, даже се притесних, че ще ме запомнят...
- Защо в стаята на детето е нямало дори дим? - сети се комисарят за думите на Никола Угаров.
- За да може пожарникарят да го спаси - ухили се арестантът. - Уплътних вратата на стаята, в която спеше детето, с мокри кърпи. Отворих прозореца, за да влиза чист въздух иронично изрече последните думи мъжът. - Каква смрад се носи из махалата!
- А бабата трябваше да изгори, така ли? - прекъсна го младият полицай.
- Беше по план - нагло отговори разпитваният. - Нали Оги така я беше нарисувал?
- Не сте прав - обади се Радо. - Според художника старицата е символизирала смъртта, която иска да унищожи пожарникаря и детето.
- Не съм го схванал така.
- Нали много разбираш от живопис? - иронично подхвърли Донов.
- Разбирам - ядно изрече мъжът.
- Жената загина. Казва се Манка Панева - мрачно произнесе комисарят. - Задуши се от дима.
- Да не би да жалиш за нея? - изненада се арестуваният. - Те са като хлебарките - няма спасение от тях...
- Говорим за човешки живот - ядосано го прекъсна Мишената. - Запомни името на жертвата Манка Панева, на четиридесет и три години... Малко по-възрастна от теб.
- Не ми пука коя е! - произнесе мъжът, а после попита комисаря със спокоен тон: - Да не си член на някоя ромска фондация?
- Не съм - отговори Донов. - Но ако сега те оставя в центъра на махалата и им прошепна само за това твое престъпление...
- Няма да го направиш - нагло отговори арестуваният. - Пък и аз не съм от плашливите...
- Защо тогава въртиш очи наляво-надясно? - подхвърли Донов. - И наистина миришеш на пор!