А и какво толкова е направила? Да бяха я предупредили за полицейската акция... Тя искаше само да помогне, за да предотврати една трагедия... Щяла да провали акцията... Ами ако Оги беше пламнал? Точно нейните викове може да са изплашили престъпника... В крайна сметка нали го хванаха? Пострадали няма, всички са живи и здрави.
Е, не всички... Неволно се сети за Камелия Аврамова. Защо да не я да посети в болницата? Някак отвътре й дойде... Дали да не й натрие носа, като й каже кой е истинският виновник за потрошаването й? Да й покаже, че е сбъркала, като съзнателно натопи Оги... А после със злорадство ще наблюдава реакцията й... Май кръвожадността й бе рязко намаляла... И все пак...
Еми се обади на Илия, който пристигна само след три минути.
- Къде? - провикна се той, когато я видя да излиза през външната врата.
- В болницата.
- При кого? - разтревожено попита шофьорът.
- При една бивша приятелка...
- Защо тогава отиваш с празни ръце? - учуди се той и спря рязко до хранителния магазин на ъгъла. Купи й нещо!
Еми се поколеба, защото не бе подходящ моментът, за да изяснява на Илия сложните си взаимотношения с Камелия. Въпреки това хлътна в магазина и щедро напазарува. Когато отново се пъхна в автомобила, Илия каза:
- Надълго говорихме с колегите... Само едно не разбрахме кой идиот пусна слуховете за сатанинската секта, та подлуди града?
- Друг път ще ти кажа - обеща жената.
От една сергия Еми купи поувяхнала хризантема, махна с ръка на любимия си и влезе в болницата. В ортопедичното отделение спря една санитарка, която й посочи с ръка стаята.
- Много е самотна, горката... - прошепна санитарката.
- Никой ли не я посещава? - изненада се Еми.
- Не съм видяла - притесни се санитарката. - Може да не съм била на смяна...
Журналистката плахо почука и влезе в стаята, където лекуваха Камелия Аврамова. Първо зърна уплашения поглед на директорката, после обхвана с бърз поглед цялата стая и усети, че омразата й към нея изчезна, сякаш никога не е съществувала. Жената в болничното легло изглеждаше старица, въпреки прорасналите кестеняви коси. Лицето й без грим бе ужасно - две дълбоки бръчки се спускаха отстрани на устните й, вертикална линия се бе оформила над отдавна неоформените й вежди, а в очите й липсваше живинка. И преди директорката бе гърчава, но отслабването й сега бе толкова видимо, че Еми се уплаши.
- Да злорадстваш ли дойде? - попита с дрезгав глас Камелия, а после се прокашля, за да прочисти гласа си.
Еми само поклати глава и приседна в ъгъла на леглото, без да очаква покана. Камелия извъртя главата си към прозореца.
- Как си? - тихо попита Еми.
- Не виждаш ли?
- Никой ли не те посещава?
- Забранила съм им - отвърна тихо директорката, а после продължи с по-груб тон: - За какво си дошла?
- Евлоги Аладжов е невинен.
Камелия Аврамова само сви устни, а Еми започна да разказва от самото начало. Когато стигна до подпалването на водата във ваната, директорката вече се обърна към нея.
- Не вярвам - успя да промълви Камелия. - Как ще пламне водата?
- Не разбрах точно, но наистина става...
Еми с ентусиазъм разказа събитията от изминалата нощ и залавянето на престъпника.
- Какво?! - изуми се Камелия. - Той?
Журналистката само кимна.
- В деня на пожара ме посети в кабинета... - сети се Камелия Аврамова. - Някакъв незначителен повод и не му обърнах особено внимание... Но тогава... - неволно изрече жената и замълча.
- Какво? - с неприкрито любопитство попита Еми.
- Страх ме е от него... - разтрепера се Камелия. - Имаш ли цигара?
- И още нещо имам - отговори Еми и извади от покупките плоска бутилчица с уиски.
- Всички ли вече знаят? - промълви отчаяно потрошената жена.
Еми не отговори, а стана и заключи вратата на болничната стая. После открехна леко един от прозорците, запали цигара и я поднесе към устните на Камелия. Тя дръпна силно и се закашля.
- По-бавно - изрече журналистката. - Отдавна не си пушила...
- Откакто съм тук- прошепна Камелия и отново си дръпна от цигарата. - Дай една глътка! - и добави: - Моля те!
- А лекарствата, които вземаш?
Камелия се опита да повдигне рамене, но само изохка. Еми поднесе бутилката към устните на зажаднялата жена, която отпи голяма глътка, повтори и едва тогава отново се отпусна върху възглавницата.
- Майната му на всичко! - изрече директорката и се разплака. - На кого му пука за мен!
- Глупости не ми се слушат! - скара й се Еми и отново поднесе бутилката към устните на болната.