- Защо го правиш? Защо дойде? Аз бях ужасна към теб...
- Не знам - призна си журналистката. Помълча малко и неочаквано попита: - От кого те е страх?
- Мисли как да се отърве от мен - през сълзи произнесе Камелия. Отдавна го усещам... Но чак да иска да изгоря жива...
- Не прибързвай! - погали я по лицето Еми, защото разбра кого има предвид бившата й приятелка. - Спомни си как несправедливо обвини Оги.
- Не е същото... Познавам го от толкова години!
- Тогава ти трябва да го изпревариш! - бурно реагира журналистката. - Отърви се ти от него!
- Никого не мога да убия - проплака Камелия.
- Нямах предвид убийство - обърка се Еми. - Просто го зарежи!
- Какво ще ми остане тогава?
- Работата.
- И преди имах само нея...
- Значи нищо не губиш! - бодро каза Еми и добави: -Само бъди мила с колегите... Става ли?
135
- А сега да се върнем на най-важния въпрос... - нехайно подхвърли Мишената.
- Всичко се изясни. Признах си чистосърдечно - ухили се арестуваният и отново погледна към вратата.
- Забравяш за огненото разпятие на „Боаза“... - прошепна комисарят.
Сега Радо се убеди, че грешката в началото на разпита никак не е била случайна, а добре обмислен ход от страна на шефа му. Престъпникът за първи се смути, но бързо се овладя и отговори:
- Нали там ме заловихте...
- Говоря за първото огнено разпятие - бавно и натъртено произнесе Донов.
- Тогава не бях в града... Казах ти, че... - дръпна се назад мъжът.
- Защо се притесни? Досега разказваше с охота за престъпленията си... - продължи Мишената.
- Според телефонната разпечатка - обади се Радо, - вие не сте звънял на баща си от деня на неговата смърт... Цели четири дни, докато не съобщихте за изчезването му.
- Бях зает... - започна да върти очи мъжът. - Забравих да му звънна.
- Не сте забравил - спокойно каза Радо. - Защо да му звъните, щом е мъртъв?
- Грешка, сериозна грешка... - ухили се Донов.
- Просто пропуснах да...
- Ти ли се представи за мнимия свещеник? - прекъсна го Мишената.
- Не разбирам.
- Забравяш, че вече изръчкахме склада - продължи комисарят. Дадохме твоя риза на полицейското куче и то ни отведе до едни, добре скрити, черни одежди, килимявка, изкуствена брада...
- Подхвърлени са...
- Но миризмата по тях е твоя - наведе се напред Донов.
- Защото аз се навъртам там.
- Как подлъга баща си?
- Не съм...
- Какво му обеща?
Мъжът само вдигна рамене.
- Предложи му безболезнена смърт... - досети се комисарят. „Отивам на среща със смъртта...“ Цитат от предсмъртните думи на баща ти.
- Беше вярващ... За него самоубийството е грях...
- А грехът за убийството?
- Евтаназията не е убийство. - Той ги погледна предизвикателно.
- Запази си тази глупост за съда! - извика Мишената. - Как излъга баща си?
- Стъпка по стъпка... - прошепна мъжът. - Разказах му за тунела, за светлината в края му, за близките, които го чакат на изхода, за красотата на оня свят...
- Баща ви знаеше ли, че ще гори като факла? - зададе следващия въпрос Радо
- Не.
- Знаеше ли, че неговият син е убиецът му? - изкрещя неочаквано Мишената, като се надвеси над Иван Тодорин.
- Разбра в последния момент... - бавно изрече убиецът. - Когато излязах от гората... Прекръсти се и каза: „Така ми било писано...“ Не ме прокле. - Престъпникът вдигна глава и погледна право в очите Донов.
- Но не те благослови - изрече с погнуса комисарят и се отдръпна - Не можеше ли да изчакаш? Оставали са му няколко месеца, не повече... Защо избърза?
- Може да са няколко месеца, а можеше да откара и повече от година... Баща ми беше безполезен, докато е жив.
- Какво печелиш от отцеубийството?
- Пак пари - отговори неочаквано мъжът. - Много пари, а дъртакът се дърпаше... нервно каза убиецът. - „Когато умра, тогава прави каквото искаш...“ Сега беше точният момент! Докога да го чакам да умре!
- Кажи за парите... - уморено изрече комисарят и седна срещу Иван Тодорин.
- Знаете къде живея. Златно място за нова кооперация в центъра на града. Ще я долепят до калкана на съседната сграда.. Отдолу с магазини... Златно място, откъдето и да го погледнеш! - с възбуда изрече Иван Тодорин. - Йосиф Аврамов предложи съдружие. Съдружие - повтори престъпникът. - Разбирате ли? Той последователно ги погледна. - Утре започват разрушаването на старата къща и пристройката... Ще разчистят всичко!
- Как ще се радваш на новата кооперация от затвора? - насмешливо го погледна комисарят.
- Всичко е на името на жена ми.
- Докато си намери млад любовник!
- Мишена - скочи от мястото си Иван Тодорин, но комисарят само го натисна надолу.