- Тогава защо ви беше необходим изобщо Евлоги Аладжов? - попита Радо.
- Постигнах целта си - нагло отговори мъжът. - Докато вие гонехте художника, забравихте за смъртта на баща ми. През това време спокойно финализирах сделката, без да ми досаждате с тъпи въпроси... Естествено, че картините на Оги не са равностойни на тази сделка, но повече пари никога не са излишни... Съчетах полезното със забавното. Наистина се забавлявах! - засмя се Иван Тодорин. - Изобщо - лесна работа!
- Как уцелихте точния момент? - попита Радо.
- Не разбирам въпроса ти, момче...
- Подпалвате кръста в момента, когато Евлоги Аладжов се връща от София... Как изчислихте точното време?
- Не му отговаряй: „Сети се сам“! - изкрещя Мишената.
Тогава жена ми пътуваше от София за Варна, където трябваше да се намирам аз... Когато й звъннах, автобусът тъкмо беше тръгнал от съседния град... Имах на разположение двайсетина минути...
- И пуснахте запалената стрела? - продължи Радо.
- Много съм точен, нали? - нагло каза Иван Тодорин. - Преди да стане тарапаната на „Боаза“, отпраших за морето и посрещнах жена си. - Той се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си.
Чу се шум от отваряне на вратата и двамата полицаи погледнаха натам. През това време Иван Тодорин удари няколко пъти главата си в масата, от носа му потече кръв и той се развика:
- Помощ! Убиват ме!
В стаята влезе възрастен мъж, облечен в костюм.
- Адвокат Ивайло Цонев - представи се влезлият мъж. - Представлявам господин Иван Тодорин. Защо провеждате разпит в отсъствието на адвокат? - започна веднага той. -Виждам, че сте упражнили полицейско насилие, което ще бъде отразено в последвалия процес... Признанията, изтръгнати от моя клиент, ще бъдат невалидни в съда...
- Аз също ще свидетелствам - обади се от вратата Георги Панайотов. - Срещу вашия доверител - високомерно изрече директорът на полицията и излезе.
- Гледал е през огледалото - прошепна Радо на шефа си.
- Не е само това - също шепнешком отвърна Мишената. - После... - не довърши той.
- Да вървим, господин Тодорин! - Адвокатът хвана за лакътя убиеца. - Веднага ще ви извадим медицинско удостоверение... Трябва да ми подпишете пълномощно за...
На вратата Иван Тодорин се обърна, ухили се и тайно от адвоката си им показа среден пръст.
136
- Обади се на Гатев и да тръгваме! - каза Мишената.
- Ще го черниш ли най-сетне?
- Обещанието трябва да се спазва... - въздъхна Донов.
Радо звънна в криминалистичната лаборатория, предаде предложението на шефа си до експерта и затвори.
- Ще дойде - отговори той на незададения въпрос от комисаря.
- Надявах се да е зает тази вечер! - махна с ръка Мишената и отвори широко вратата на кабинета.
- Гатев ни помогна много - укорително му отвърна Радо.
- Знам - призна си комисарят. - Ама как да го озаптя да не говори мръсотии?
Преди да излязат, двамата полицаи забавиха колебливо ход. Пред дирекцията се бе събрала тълпа с микрофони, в чиито център бе Георги Панайотов. Мишената различи сред хората местните журналисти Сотир Кьосев, Роза Морева и Еми Месиянска. Чуха само думите на директора на полицията:
- На тази импровизирана пресконференция...
- Аман от хиени! - изръмжа комисарят.
- Сега те са повече от необходими - прошепна колегата му. - Ако медиите не раздухат случая...
- Ще му се размине на този вмирисан пор. - Мишената завърши мисълта на партньора си. - Освен това Панайотов сега е в нашия отбор...
- Не те разбрах.
- Бесен е на Иван Тодорин, защото го е подвел - продължи комисарят. - Едва ли директорът ще си признае, но явно Тодорин е осъществил страничното наблюдение над ателието.
- Заинтересованото лице - сети се Радо. - Затова убиецът е разбрал, че сваляме наблюдението от Аладжов.
- И реши да действа още същата нощ каза Мишената. - Но вместо черна котка, ние му минахте път.
Двамата се опитаха да заобиколят тълпата пред входа, но Панайотов ги видя и извика:
- Комисар Михаил Донов ще ви запознае с подробностите...
- Йерархията трябва да се спазва - избоботи комисарят и набързо слезе по стълбите.
Дори Еми Месиянска не го последва и той с изненада се обърна назад.
- Разлюбила те е, шефе - ухили се Радо.
- Много бързо - изненада се Мишената.
- Да не съжаляваш?
- Ами! - махна с ръка пред себе си комисарят, все едно отпъждаше досадна муха.
- Погледни вляво! - Радо отново прошепна зад гърба на шефа си.
Донов се обърна наляво и видя Илия Терзиев, който търпеливо чакаше любимата си.
- Нова любов, нов късмет! - ухили се Донов. - Евлоги Аладжов трябва да я черпи до гроб! Ако не беше тя...