- Отивам си у дома - прекъсна го старецът. - Скоро ще настъпят студовете... По-добре да се върна при децата...
- А догодина - нов маршрут! - посегна да го потупа по рамото пожарникарят, но се сети за раните и отдръпна ръката си.
- Ако съм жив и здрав...
Наредиха се около масата, взеха чашите, но Оги ги спря:
- Чакаме Еми... Ако не беше тя, сега щяхте помен да ми струвате...
- Какво говориш, сине? - Майка му уплашена го погледна.
- Глупости говори! - повиши тон Асен. - Още не е изтрезнял напълно...
Никола и Асен бяха излъгали Мария Аладжова. По техните думи Оги се е напил до безпаметност снощи и са го прибрали в болницата по погрешка.
- Докога ще я чакаме Еми? Може още да си бае на огън - недоволно изрече Никола и остави чашата.
Асен стана и се пъхна в ателието. Оги го последва и прошепна:
- Днес говорих с Милена Друмева. Разбрах, че ти си купил първата картина от изложбата... Благодаря ти.
- Тогава спешно ти трябваха пари за ремонта - отвърна банкерът.
- Затова ли го направи? - изненада се художникът. - Мислех, че ти харесва...
- Харесва ми, но можеше и да не бързам веднага да купувам..
Гого се намъкна при тях и те спряха спора си. Старецът проследи движенията на Асен, който разместваше върнатите картини, отдалечаваше се и примижваше с очи.
- И ти мижаш като Оги - изрече Гого Хисарски. - Не се научих да го правя...
- Има време - успокои го художникът. - Виждал ли си как котката присвива очи, но не ги затваря?
- Знам. Имахме три котки... Едната като..
- Опитай да присвиеш очите си като котка - прекъсна го Оги.
Гого Хисарски го послуша и този път успя да присвие очите си, без да ги затваря напълно.
- То всичко се размазва... - сподели той, а после ужасено извика: - Мале, имам перде и на двете очи!
- Просто си отвори очите - посъветва го художникът.
- Виждам, виждам... - успокои се старецът и се извъртя към тях с широко ококорени зеници.
- Оги - обърна се банкерът към приятеля си, - да ги прибера ли у нас? - Той посочи към платната.
- Кой ще ги открадне вече?
- Тепърва ще разбереш - поклати глава Асен. После продължи: - Тази картина с Никола...
- Аз я измислих - гордо изпъчи гърди Гого Хисарски.
- Няма още име - изрече Оги и очаквателно погледна приятеля си.
- Не ми харесва - призна си Асен.
- Защо? - обади се откъм чардака Никола, приближи се и се подпря на рамката на вратата.
- Наистина защо? - наежи се и старецът.
- Не ми харесва и това е - разпери ръце Асен. - Много е декларативна, плакатна...
- Сигурно завиждаш - обади се отново Гого. - Теб те няма никъде...
- И слава богу! - избърбори Асен. - Затова съм жив и здрав!
- Чукай на дърво!
- Кажи, кажи - обърна се художникът към Асен.
- Тази творба се къса от останалите композиции, липсва усещането за магичност... - продължи банкерът. - Още когато Никола ми разказа за нея, помислих, че е по-подходяща за рекламен бил борд...
- Сигурно си прав - съгласи се бързо Оги. - Ще я подаря на пожарникарите.
- Никакви подаръци! - повиши тон Асен. - Ако им харесва, да я купят!
- Не се карайте! - примоли им се от чардака Мария Аладжова.
- Спокойно, лельо Мария - засмя се Никола, който пръв отиде при нея. - Асен разбира най-вече от сметки. Напълно е прав в случая...
В този момент чуха откъм улицата резки спирачки, а само след миг вратата се отвори и в двора пристъпи Еми Месиянска. Бе облечена в яркочервен шлифер, който подчертаваше русите й коси. Около врата й бе увит жълт шал на оранжеви цветя.
- Мразя червеното! - изрече Оги и жената го чу.
- Откога? - провикна се тя, преди да се приближи.
- Мразя огъня! - повиши глас художникът. - Мразя неговите цветове!
- Защо?
- Не мога да го уловя! - прошепна художникът. - Не мога да го нарисувам! Изплъзва ми се... Докато усетя движението му, той се променя, цветовете му - също. Безсилен съм...
- Ясно. Край на огнената серия - разбра го Еми, поздрави и се просна върху пейката.
- Понякога цветовете на огъня са студени - прошепна отново Оги, но останалите не го чуха. - И убиват...
- Какво ще рисуваш сега? - обърна се журналистката към Оги.
- Водата - предложи Никола. - Тя удавя огъня...
- Вода... - замисли се Еми Месиянска, а после започна бързо да изрежда: - Тя се свързва с извора на живота... Да се гмурнеш във вода означава да откриеш загадките на света...
- Силата на водата олицетворява чистотата на духа, тя е благодат и благословия... Ако сънуваш вода..
- Млъкни! - прекъсна я Никола. - Аман от твоите глупости!
- Не я слушай! - примоли се на художника Гого Хисарски. - Нима искаш потопът да дойде и при вас?