- Този път не мога да ти откажа.
Художникът се дръпна от статива и започна да почиства четките. Асен разгледа отдалеч картината, после се приближи, отново се отдалечи и с категоричен тон заяви:
- Готова е.
- Не знам - неуверено изрече Оги.
- Ще изсушиш цветовете, ако продължаваш - произнесе убедително Асен, после прибави: - Невероятна е!
- Мислиш ли? - несигурно попита художникът.
- Ставаш все по-добър... Старецът е чудесен типаж. Напомня ми за подобен образ на Йеронимус Бош...
- Точно това се страчувам! - мъчително произнесе приятелят му.
- Не те разбирам - озадачено го погледна Асен.
- Страх ме е, че плагиатствам... Видял съм го някъде, а после го рисувам върху платното - отчаяно продължи Оги.
- Защо ли ти казах! - ядоса се Асен Десподов. - При Бош старецът е скрит в дънер, при теб дори излъчването е друго... настоятелно изрече той. После възхитено продължи: - Невероятно усет за пространство! Дори детайлите са символно натоварени - бягащите от светлината...
- Бягащите от истината...
- Добре съгласи се бързо приятелят му. Бягащите от истината прилепи, плъхове, хора... Крият се по ъглите, там, където е мракът... А старецът е доволен от топлината, която е получил чрез пламъка на свещта... Откраднал е част от истината...
- Той не краде - поклати глава Оги. - Пламъкът му е дал частица от себе си...
- За да познае истината...
- Да - преглътна Оги и попита: - Сюрреалистично, нали?
- Дори не смея да отговоря - намуси се банкерът. - Как ще я наречеш?
- Ти предложи - плахо и някак умолително каза художникът.
Асен Десподов замълча, загледан в картината, а после тихо каза:
- „Огнен сън“. Става ли?
- „Тайната на огъня“... - Художникът помисли и изрече: - Твоето заглавие ми харесва повече...
- Започваш огнена серия, така ли?
Банкерът извади телефона си и направи няколко снимки на картината.
- Не знам - повдигна рамене Оги. - Но искам да рисувам огъня...
- Заради горящия кръст, който си видял онази нощ ли?
- Никола ли ти каза?
- Кой друг? - разсмя се Асен. - Бил си омагьосан от пожара...
- Не беше просто пожар... - започна художникът и притвори очи. - Беше огнено разпятие! Появи се неочаквано, победи мрака и раздели небето от земята на две черни половини...
- Спри! - примоли се банкерът. - Това е кошмар!
Оги въздъхна и отвори очи. Погледна приятеля си и каза:
- Ако разсъждаваш, събитието бе ужасно... Но ако го гледаш само като образ - то бе прекрасно!
- Но е реалност - мрачно каза банкерът. - Един човек е погубен.
- Така е. Но аз мисля само в образи! - отчаяно изрече Оги.
- Знам. - Той сложи ръка на рамото на приятеля си. -Успокой се и рисувай! Аз ще вървя...
- Чакай! - стресна се Оги. - Ами подаръкът ти?
- Ще го донесеш - нехайно изрече банкерът.
- Може да забравя... - смутолеви художникът, спусна се към ъгъла и от купчината рамки издърпа едно платно, обрамчено в рамка от тъмно дърво. Подаде го на Асен с думите:
- Дълго да му се радваш!
Асен внимателно пое картината с две ръце и остана загледан в нея. Самият той бе озаглавил композицията - „Мечти от детството“. Върху платното бе изобразена панаирна въртележка, гледана отгоре. Под раирания плат на покрива се подаваха детски личица с протегнати нагоре ръце - пищящи от радостна възбуда, предизвикана от въртенето на кръглия подиум. Някои от децата се бяха откъснали от общия кръг и летяха - едни нагоре, за да докоснат разперените криле на реещ се в пространството орел, други - надолу, за да се приземят върху червения покрив на красива къщичка. Съвсем като в живота, помисли си Асен и дори въздъхна. Страхуваше се да си признае, че май е сред децата, които бързат да почувстват твърдината и стабилността на керемидите под босите си нозе. А още по-добре щеше да бъде, ако наблюдава детската игра през прозореца на своята къщичка. В центъра на кръговата композиция преобладаваха чисти, плътни тонове, които се размиваха по краищата на платното и създаваха усещането, че споменът е жив у всеки зрител на картината.
- Нали ти харесваше? - нетърпеливо попита Оги.'
- Дори си й сложил хубава рамка - преглътна развълнуван Асен.
- Не ти ли харесва вече?
- Чудесна е! Казах ти го отдавна! - обърна се банкерът към приятеля си.
- Защо тогава не се радваш? - някак отчаяно го попита художникът.
- Трогнат съм от подаръка - искрено отговори Асен. -Дори й направих няколко снимки, за да подбера една от тях за десктопа си - продължи банкерът. - Не съм се и надявал, че ще е моя... Мислех, че ще бъде на изложбата ти и... Веднага щяха да я купят!
- Но ти я хареса! Как мога да я дам на друг! - учудено каза художникът.