- До вас са точно сто двайсет и седем крачки.
- Аз ще рисувам... - възбудено прошепна художникът.
- Асен ти каза, че картината е завършена - с укорителен тон изрече пожарникарят. Вярвай му!
- Вече не мисия за нея. Сега виждам нови образи.
- Огненото разпятие ли?
- Не. Още не съм готов за него...
Дървената порта откъм улицата се отвори, без да проскърца. Оги нямаше време да отчете този факт, защото пред очите му избухна светлина, която го зашемети. Люляковият храст гореше. В ниското пламъкът бе карминеночервен със сини отблясъци, а към небето се отправяха разноцветни линии, които преливаха от неаполитанско жълто в оранжево, от оранжево в цинобър, а между тях се приплъзваха тънки смарагдови нишки. Във висините образуваха бяло сияние, което се губеше някъде в мрака. Великолепен образ! Толкова далеч от това, което той бе сътворил върху платното! Някаква особена сила му показваше как трябва да изглежда неговата композиция. Горящият храст бе образът, който липсваше, за да бъде композицията завършена. Колко несъвършена е неговата ръка в пресъздаването на живия огън!
- Какво стоиш? - изрева Никола Угаров. - Не виждаш ли, че човекът ще изгори!
Едва сега Оги забеляза свитата пред храста фигура. Не беше толкова интересна и той отново впери поглед в пламъците, които бавно се приплъзваха в мрака. Искаше му се чудото да продължи, но чуваше само тихо съскане, преди пламъчетата да намалеят и да се изгубят в нощта.
Оги прикри с две ръце лицето си, за да „запечата“ спомена за огненото сияние. Когато отново се взря напред, сияйният образ бе изчезнал, а храстът се сливаше с нощта.
През това време Никола издърпа падналия човек далеч от храста.
- Светни! - изрева отново едрият мъж.
Оги отиде до ателието и включи осветлението за чардака. После се приближи до приятеля си, който обливаше с вода лицето на сгърчената в краката му фигура.
- Жив ли е? - попита уплашено художникът.
- Нищо му няма - изръмжа Никола. Толкова е пиян, че е щял да се подпали сам.
Човекът на земята се размърда и се обърна по гръб. Едва сега Оги позна подпалвача, облечен отново в старото си расо.
- Познаваш ли го? - попита Никола.
Художникът само кимна.
- Кой е този?
- Гого Хисарски. Отседнал е в попската къща.
- Ще можеш ли да го отведеш?
Двамата изправиха дребничкия старец, който изломоти нещо несвързано. Оги го хвана под рамо и поведе. Никола замислено обиколи храста, взирайки се в земята. После внимателно започна да докосва клоните и да разглежда полепналите по пръстите му частици от нагара.
Художникът заведе Гого в стаята му - почти гола, с матрак, поставен направо върху пода. Скитникът се просна върху матрака, отново измърмори нещо и се обърна с лице към стената. Оги придърпа старо одеало върху стареца, постоя малко, заслушан в равномерното дишане на спящия мъж, и излезе. В тъмнината видя как от улицата пред ателието потегля пожарникарска кола. На бегом се спусна натам, но когато влезе в двора, там го чакаше само Никола.
- От кръчмата са се обадили за пожар - поясни приятелят му. - Отпратих колегите.
Двамата седнаха на стъпалата на чардака. Оги запали цигара, при което Никола се дръпна встрани, защото не понасяше дима. Художникът сподели с неприкрит възторг:
- Страхотен пожар, нали?
- Не беше истински - поклати глава Никола.
- Нали видях с очите си!
- Оги - започна приятелят му, за да има пожар, трябва да съществува класически пожарен триъгълник - горимо вещество, окислител, най-често кислорода от въздуха, и източник на възпламеняване...
- Не видяхме искрата - досети се Оги. - Изведнъж избухна светлината!
- Не е само това... каза Никола. - Аз също не открих как е запален фойерверкът... Кибритена клечка лесно ще изчезне в пламъците. Той рязко се обърна към приятеля си. Този поп пуши ли?
- Не.
- Може да е имал запалка... - предположи Никола, а след това добави: Запомни пожарът е неконтролируем! Трябва усилия, за да го удавиш...
- Ако беше пламнало ателието... - едва сега се разтревожи художникът. - Добре, че ме изпрати!
- Нямаше да пламне нищо - натърти на последната дума пожарникарят. - Пламъците изгаснаха сами...
- Мислех, че ти си залял...
- Не съм заливал с вода храста, а само главата на оня пияница поясни Никола. - Някой ни беше подготвил представление...
- Огнено представление - притвори очи художникът, за да си припомни отново образа на горящия храст.
- Подготвено от пироман с добри познания за огъня - замислено изрече Никола. - Виждаш ли храста?
Оги само погледна натам - клонките на люляка не се различаваха в тъмнината.