- Не е изгорял, само е леко опушен - продължи пожарникарят.
- Жилав е - предположи Оги.
- Не - поклати отривисто глава приятелят му. - Храстът е бил увит с леки хартии и само те изгоряха...
- Разноцветни хартии? От тях се получава тази феерия от цветове! - въодушевено изрече художникът.
- Не, Оги - продължи Никола. Разноцветните пламъци могат да се получат и по изкуствен път... Ако искаш яркожълти, слагаш натриев нитрит, червеното се получава от стронциев карбонат, синьото от меден хлорид...
- А зеленото? - попита Оги, защото си спомни за вертикалните зелени линии, устремени към небето.
- Бариев хлорат.
- Откъде се купуват? - попита развълнувано художникът.
- От аптека, от магазин за керамични изделия... Използват се за оцветяване на гърнетата.
- Нима дървото не излъчва подобни цветове, когато гори? - сети се Оги.
- Понякога - отговори пожарникарят. - Но тогава подобни вещества попадат в кората по естествен път...
- А тук?
- Казах ти - представление с пиротехнически ефекти - отсече Никола.
- Не вярвам, че Гого Хисарски е наясно. - Оги дори поклати глава в знак на несъгласие.
- А ти познаваш ли го изобщо? - сети се приятелят му.
- Не.
- Пази се от него тогава! - каза Никола и стана, последван от художника. - Отказали се да рисуваш тази нощ?
- Не, защо? - изненада се Оги. - Дори вече знам как да довърша картината.
15
Еми грабна чантата си, откачи от закачалката някаква връхна дреха и излезе на улицата. Докато набираше номера на таксиметровата фирма, видя, че е излязла по домашни пантофи, облечена в любимия си розов анцуг. Ако се върнеше нямаше да й върви... А ако има навалица около пожара, ще се изложи... Все пак реши, че новинарският лов има предимство пред облеклото. А и пантофите й грееха в златисто - ще изглеждат приказно, когато в тях се отрази огънят. Важното е този път да бъде първа!
Напъха се в таксито на предната седалка и каза:
- Към църквата. Бързо!
- Затворена е - потупа с длан по волана шофьорът.
- Няма значение. Бързо казах! - нетърпеливо нареди Еми с тон на английска лейди, която току-що е установила, че чаят й е студен.
- И към коя от двете църкви да летя? - насмешливо изрече таксиджията и дори я загледа.
Зяпнал ме е, сякаш за първи път жена влиза в таксито му, помисли си Еми. Установи, че седалката на шофьора е поназад от нейната и тогава видя дългите му крака, които едва се побираха в автомобила. Погледна профила на мъжа, но освен гърбица на носа, нищо друго не различи в тъмнината.
- Чу ли ме? - подхилна се шофьорът.
Еми се поколеба за миг, за да се сети какво я попита таксиджията, и уверено изрече:
- Голямата църква.
Шофьорът направи обратен завой и потегли с мръсна газ, която разцепи тишината на нощта. След три минути спря пред храма „Свето Успение Богородично“.
- Казах ти, че е затворено - със задоволство изрече мъжът.
- Знам - отвърна Еми, поколеба се, преди да допълни: - Изчакай малко!
Тя излезе от автомобила и се огледа озадачено. Нямаше нито хора, нито пожарни коли, нито полиция... Никого нямаше. Храмът грееше в нощта, осветяван от всички страни от прожектори. Къщите тъмнееха наоколо и дори от близката механа не се чуваше шум.
- Няма да дойде - показа се през прозореца шофьорът. - Отдавна спи при жена си.
- Само да знам кой е! - без да иска, пророни жената.
- Таен обожател, а?
Еми замълча, защото никога не би признала истината пред случаен човек. И все пак бързо откри точния отговор:
- Информатор.
- Полицайка ли си? - изненада се мъжът.
- Журналистка съм. - Жената изправи рамене и бюстът й се очерта още повече под анцунга.
- Информация търсиш, така ли? - заинтригува се шофьорът, загледан в примамливите издутини под розовото трико. - За нас, таксиджиите, няма тайни в този град!
- Дай една визитка за друг път! - сети се тя, защото мъжът беше прав. Дори протегна ръка към отворения прозорец.
- Лична или фирмена? - ухили се таксиджията, докато ровеше из жабката.
- Няма значение - нервно отговори тя и пое визитката през отворения прозорец.
- Питай ме сега и ще се убедиш! - Шофьорът отново потупа с длан по волана. - Няма тайни в този град!
Еми се поколеба, но все пак не издържа, отново се наведе към шофьора и тихо попита:
- Да си чувал за горящ човек?
- Закъсняла си - засмя се той и добави: - Беше онзи ден при „Боаза“.
- Не, тази нощ трябва да се е случило! - нервно изрече жената и дори тропна е крак.
- Сънувала си, или... - не довърши шофьорът.