- Какво?
- Може да е от алкохола...
Еми влезе в автомобила и ядосано каза:
- Карай обратно!
Погледна визитката, прочете върху нея името на таксиджията Илия Терзиев, и незабелязано от него пусна хартията отстрани на седалката. Простак! Ще има наглостта да й говори, че е пияна... Дори се извъртя на седалката така, че да бъде е гръб към него. Той май усети промяната в настроението й и не проговори, докато не я остави пред дома й.
Ами ако шофьорът е прав? Ако алкохолът бе предизвикал огнените й халюцинации?
Не. Вероятно ужасната смърт, което съзря в огъня, е предстояща...
16
Не вижда искрата, но я усеща с вътрешните си сетива - леко драскане, последвано от шумно свистене. Изчаква търпеливо, докато в тъмнината се появява срамежливо пламъче. Струва му се, че го обгръща с ръце, за да го предпази от студения полъх на нощта. Наблюдава го как смело се удължава нагоре, а към светлината му се промъкват изсъхнали есенни листа, завъртат се около него и с болезнен стон се отдръпват. Пламъчето се извива настрани в мрака, близва колебливо стрък изсъхнала трева и се раздвоява. После хуква напред, сподиряно от хиляди, новородени от него огнени същества. Вкупом достигат до люляковия храст, полазват по него и клоните му грейват в мрака. Дори усеща, че се възбужда... Странно...
Трябва да заобиколи храста, защото не може да види кой се крие зад светлината. Но пламъците изграждат огнена стена и мракът престава да съществува. Светлината нахлува през зениците му и той усеща болката от нейната сила. Затваря очи и тръгва към огъня. Пламъците искат да го прегърнат, но някой ги издърпва настрани. Те обидено изсъскват, сгърчват се и изчезват. Мракът прилепва плътно към земята.
Отново не успява да се слее е огъня. Провлачва стъпки към ателието и несъзнателно настъпва тлеещо парче от дървена рамка.
17
Плътно петно от краплак с едва доловими оттенъци на английска червена - това бе първоначалният образ на църковния притвор за Оги Аладжов. Постоя на прага, за да свикне е полумрака в храма. Слезе по двете стъпала и се огледа. Насреща гостоприемно бе отворена вратата на наоса, а в далечината блещукаха запалените свещи пред иконостаса. Присви очи и ги видя като недовършена бисерна огърлица, криеща се в гънките на топъл фон от тъмнокафяво кадифе.
Отдясно светлината от мъждива крушка придаваше на белите коси на Гого Хисарски сребристи отблясъци. Старецът стоеше зад дървен плот, върху който бяха наредени восъчни свещи, малки икони, сребърни кръстчета и църковни календари.
Скитникът се сепна, когато го видя, и дори се дръпна още назад към тъмния ъгъл.
- Снощи щеше да загинеш - промълви художникът, като опря лактите си върху дървения плот.
- Какво? - изуми се възрастният мъж, приближи се бързо до художника, огледа го недоверчиво и каза: - Сънувал си.
- Не могат двама души да сънуват един и същ сън - отговори Оги, мислейки за Никола.
- Аз нищо не съм сънувал - измърмори Гого и седна на стол, върху който бе сгънато старо одеало.
- Какво пи снощи? - попита отново Оги.
- Бира - отговори Гого, но художникът усети, че го лъжат.
- А после?
- Непробудно спах.
- Не си ли ставал през нощта?
- Да не си полицай, че да ме разпитваш! - ядоса се скитникът, стана от стола, завъртя се в тясното пространство и продължи по-спокойно: - От дълги години не ми се е случвало да спя като младенец и то на чуждо място... Явно въздухът тук е чист... Отчето едва ме събуди към пладне... Още от първия ден се изложих...
- Намерихме те снощи в двора - продължи Оги.
- Кой двор? - погледна го Гого Хисарски.- На храмовата къща ли?
- На ателието - отговори младият мъж. - Храстът зад теб гореше, можеше да пламнеш и ти.
- Сънувал си - махна с ръка възрастният мъж.
- Моят приятел те измъкна встрани от огъня - продължи да разказва художникът.
- И това си сънувал - повтори старецът. Помълча малко и попита: - А аз в ниското ли бях?
- Беше полегнал на земята - отговори Оги.
- Имаше ли свещ в ръката ми?
- Не - разбра го художникът. - Не беше илюстрация на картината.
- Сигурно си я сънувал... - не се отказа Гого, почеса се по главата и още повече разчорли косите си. - Може свещта да е изгаснала и затова да не си я видял насън.
- Не беше сън и нямаше свещ... - отвърна Оги и притвори очи. - Зад теб гореше люляковият храст. Невероятни комбинации от огнени цветове! Храстът... Каква съвършена красота! Едва тази нощ разбрах как да я довърша... - Той излезе от унеса, погледна скитника и продължи: - Отначало дори не те видях в тъмното.